Определение № 2253 от 14.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 189/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частни жалби на адв. Н. Д. и адв. Г. Р. – процесуални представители на ищците Е. Х. С., Е. С. С. и В. С. С., и на ответника ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], против определение № 488/04.10.2024 г. по в.гр.д. № 85/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Подадена е и частна жалба от адв. Н. Д. и адв. Г. Р. – процесуални представители на ищците, против определение № 107/06.03.2025 г. по в.гр.д. № 85/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. В частната жалба на застрахователя, както и в депозираните от него отговори на частните жалби на ищцовата страна се заявяват доводи, че пред апелативния съд са представени доказателства за заплатено на ищците застрахователно обезщетение от 160 000 лева, поради което към датата на сключване на договора за правна помощ – 09.04.2024 г., те не се явяват материално затруднени лица по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и не се ползват с право на безплатна правна помощ съгласно горецитираната разпоредба. Въведено е и оплакване, че тези аргументи не са възприети от апелативния съд. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид заявените доводи и провери данните по делото, намира следното: С разпореждане от 20.06.2025 г. на Председателя на ВКС за образуване на тълк. дело № 3/2025 г. е поставен за разрешаване от Общото събрание на гражданската и търговска колегия въпросът: “Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?”. С оглед предметния обхват на настоящото производство по чл. 274, ал. 2 ГПК и предвид изложените от застрахователя доводи, поставеният въпрос по тълкувателното дело се явява обуславящ за изхода му, което налага спирането му до постановяване на тълкувателен акт. Определението за спиране на делото в горепосочената хипотеза не подлежи на обжалване, съгласно задължителните указания, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение от 07.05.2014 г. по тълк. дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,