Определение № 474 от 24.10.2023 г. на ВКС по н. д. № 909/2023 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. С определение от 28.09..2023 г. съдия при ОС – Хасково е прекратил производството по НЧД № 581/2023 г. по описа на ОС – Хасково и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС с РС – Котел. Прокурорът от ВКП Ваня Илиева дава становище, че ЧНД № 102/2023 г. по описа на РС- Котел, следва да бъде изпратено за разглеждане от РС – Котел. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доказателствените материали по делото намери за установено следното. Видно е от материалите по делото, че в РС - Котел е било образувано ЧНД № 102/2023 г. във връзка с предложение от РП - Сливен за налагане на общо наказание на осъдения М. А. Д.. На основание чл. 39, ал. 1 от НПК на 11.08.2023 г. съдията при РС - Котел е изпратил делото на ОС - Хасково, тъй като е приел, че последната влязла в сила присъда на М. Д. е по НЧД № 355/2023 г. по описа на ОС - Хасково. На 28.09.2023 г. съдия при ОС - Хасково по НЧД № 581/2023 г. е прекратил производството по делото и повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, тъй като последна влязла в сила присъда спрямо М. А. Д. всъщност се явява определението, с което РС - Котел е одобрил споразумение по НОХД № 43/2023 г. по описа на РС - Котел. По НЧД № 355/2023 г. по описа на ОС - Хасково е призната за изпълнение присъда по отношение на М. Д. на окръжен съд в Румъния, влязла в сила на 20.12.2022 година. Съдът, който следва да се произнесе по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК по предложението на прокурора от РП - Сливен е РС - Котел, тъй като на основание чл. 39, ал. 1 от НПК компетентен е съдът, постановил присъдата, която последна е влязла в сила. От значение за определяне на подсъдността на компетентния съд, който следва да определи общото наказание е датата на влизане в сила на присъдата, а не влизането в сила на допълнителните съдебни актове, като тези от категорията на чл. 463 от НПК или по специалния закон за признаване и изпълнение на решения на чуждестранни съдилища на държави – членки на ЕС. Водим от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение