Определение № 8955 от 18.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8423/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) против определение № 943/09.06.2026 г., постановено по адм.д. 256/2026 г. по описа на Административен съд – Ямбол (АС-Ямбол). Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, защото противоречи на съдебната практика, според която административните дела, образувани по оспорване на административни актове, издадени по приложение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) не са с материален интерес. Иска да бъде отменено обжалваното определение и да бъдат присъдени разноски за двете инстанции, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Ответникът „Габриел 2010“ЕООД оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваните определение № 943/09.06.2026 г., постановено по адм.д. 256/2026 г. по описа на АС – Ямбол е отхвърлено искането на изпълнителния директор на ДФЗ за изменение на решение № 1547/05.11.2025 г., постановено по адм.д. 256/2025 г. по описа на АС-Ямбол в частта относно разноските. Административният съд е приел, че не е налице основание за изменение на решението му, защото присъдените разноски са определени правилно и съответства на положения труд от адв. Ангелова. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. В първоинстанционното производство „Габриел 210“ЕООД е представлявано от адвокат, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие, в който е договорена сума в размер на 1000.00 лв. в брой и 1500.00 лв. по банков път, за чието заплащане са представени разписка, потвърждение за плащане и извлечение от банкова сметка. С решение № 1547/05.11.2025 г., постановено по адм.д. 256/2025 г. по описа на АС-Ямбол съдът е присъдил на дружеството разноски за държавна такса 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв., което не е намалено, приемайки договореният размер за определен под размера, посочен в чл. 8, ал. 1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за адвокатската работа и неоснователност на направеното възражение за неговата прекомерност. Изводът на АС-Ямбол относно правното значение на разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за адвокатската работа не съответства на предмета на разрешения съдебен спор, но независимо от определянето му като такъв с материален интерес, крайният извод, че възражението за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е неоснователно, се явява правилен. Със съдебното решение са определени правилно разноските в съответствие с изхода на спора, представените по делото доказателства и фактическата и правна сложност на спора, поради което не са били налице основания за неговото изменение. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, а и в съответствие с неговия характер, разноски в полза на претендиралата ги страна за настоящата инстанция не се дължат. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение