Определение № 98 от 13.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1886/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. чл. 248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат В. Т., в качеството й на особен представител на „ЧарНик022“ ЕООД, срещу Определение № 401/24.06.2025г., постановено по в.т.д. № 84/2025г., с което състав на Апелативен съд - София е оставил без уважение молба по чл.248 ГПК на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските - за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство за разликата над уважения размер от 300 лв. /равностойни на 153.39 евро/ до пълния претендиран размер от 1000 лв. /равностойни на 511.29 евро/. Възразява се срещу посочените от съда критерии за определянето му, а именно, че по делата с посоченото правно основание се назначават особени представители на разноски, платими от бюджета на съда, и по които съдебната практика е трайно установена. Не е представен отговор от ответника по частната жалба - Върховна касационна прокуратура. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба срещу постановеното от въззивния съд в производство по чл.248 ГПК определение е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт на въззивен съд, съгласно т.24 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба се преценява като частично основателна по следните съображения: С Решение № 206 от 11.04.2025 г. (поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение № 234 от 30.04.2025 г.) по в. т. д. № 84/2025 г. Апелативен съд – София, е потвърдил Решение № 146 от 17.12.2024 г. по т. д. № 134/2024 г. на Софийски окръжен съд, с което по иск на прокурора е прекратено на основание чл.155, ал.1, т.3 ТЗ ответното дружество „ЧарНик 022“ ЕООД, [населено място]. С посоченото решение въззивният съд е определил на особения представител на ответното дружество адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., платими от бюджета на съда, за които „ЧарНик 022“ ЕООД е осъдено на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт. Сезиран от особения представител адв. Т. с молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските чрез определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., вместо определените в диспозива на акта 300 лв., с обжалваното определение въззивният съд е изложил, че действително възнаграждението е било определено в минимален размер, като е взето предвид обстоятелството, че по делата с посоченото правно основание се назначават особени представители на разноски, платими от бюджета, и по които съдебната практика е трайно установена. С определение по чл.288 ГПК, постановено по т.д. № 1887/25г., настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Като основателно се преценява възражението на частния жалбоподател срещу обвързването на размера на следващото му се възнаграждение за осъщественото процесуално представителство във връзка с назначаването му по реда на чл. 29, ал.2 ГПК за особен представител на ответното дружество с обстятелството, че същото се изплаща от бюджета на съда. Нито в закона, нито в практиката на ВКС, фактът кой е платец на адвокатското възнаграждение, и по-конкретно, че първоначално се изплаща от бюджета на съдебната власт, е сред критериите, преценявани от съда при определяне на размера му. Предвид задължителното за националните съдилища Решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело С - 438/22, според което съдът не е обвързан с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа, към която препраща чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК, при определяне възнаграждението на особения представител на общо основание следва да се изхожда от изведените в практиката критерии, каквито са фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, положения от адвоката квалифициран труд, обема на извършените действия. В разглеждания случай осъществената от назначения по реда на чл.29, ал.2 ГПК особен представител на ответното дружество защита е по предявен от прокурор иск по чл.155, т.3 ТЗ за прекратяване на същото. За въззивното производство участието на особения представител се изразява в подготовка и проучване на делото във връзка с депозираната подробна въззивна жалба срещу въззивното решение, както и участие в единственото проведено във въззивното производство открито съдебно заседание. Предявеният иск не разкрива фактическа и правна сложност. Налице е и многобройна практика на ВКС по чл. чл.155, т.3 и чл.157, ал.1 ТЗ, включително и задължителна такава. След съобразяване на всички тези обстоятелства, настоящият състав на ВКС намира, че в случая възнаграждение от 500 лв. /равностойни на 255.65 евро/ за въззивното производство отговаря на критериите за разумност и пропорционалност. Следователно, обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за присъждане на допълнително възнаграждение над сумата от 300 лв. /равностойни на 153.39 евро/ до 500 лв. /равностойни на 255.65 евро/, или за сумата от 200 лв. /равностойни на 102, 26 евро/, която следва да се присъди в полза на процесуалния представител на страната – адв. Т.. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение