Определение № 5976 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4781/2024 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. К. Т. срещу Определение № 4454/07.10.2024 г. по гр. д. № 2972/2024 г. по описа на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената от нея жалба с вх. № 501292/21.06.2024 г. срещу Решение № 1325/31.05.2024 г. на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС), с което като недопустима на основание чл. 137, ал. 6 ЗА е оставена без разглеждане жалбата й с вх. № 703/27.03.2024 г., и е прекратено производството по гр. д. № 2972/2024 г. по описа на ВКС. Поддържа се, че определението е неправилно, тъй като Решение № 1325/31.05.2024 г. ВАдвС, с което е оставена без разглеждане жалбата на адв. З. К. Т. против Решение № 137/13.03.2024 г. на Адвокатски съвет – Пловдив, с което е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателката, нарушавало човешките й права, а обжалваемостта му пред съда се извеждала пряко от чл. 47 ХОПЕС. Искането е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на съдебния състав за разглеждане на жалба с вх. № 501292 от 21.06.2024 г. по същество. В срока за отговор ВАдвС изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба, с която е сезиран за допустима – тя е подадена срещу определение, което прегражда развитие на делото, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и от лице с интерес от обжалване. За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, Върховният касационен съд е установил, че на 13.03.2024 г. било проведено заседание на Адвокатски съвет – Пловдив, на което било взето решение за образуване на дисциплинарно производство срещу адв. З. К. Т. – член на АК – Пловдив, с Л№ [ЕГН]. На 27.03.2024 г. адв. З. К. Т. подала жалба с вх. № 703 до Висшия адвокатски съвет срещу това решение на Адвокатски съвет – Пловдив. Приемайки, че на обжалване подлежи единствено и само отказът да бъде образувано дисциплинарно производство – аргумент от чл. 137, ал. 6 ЗА - Висшият адвокатски съвет с Решение № 1325 от 31.05.2024 г. оставил без разглеждане като недопустима жалбата на адв. З. К. Т.. Съставът на ВКС, постановил определението, чиято отмяна се претендира, е посочил, че решенията на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол само в изрично предвидените в закона случаи, които са пряко свързани с възможността за упражняване на адвокатска професия, а именно: чл. 7, ал. 4 до ал. 7; чл. 9, ал. 6; чл. 10, ал. 5; чл. 16, ал. 4 и ал. 5; чл. 19, ал. 7 и ал. 8; чл. 20, ал. 3; чл. 22, ал. 3; чл. 53, ал. 2; чл. 61, ал. 4; чл. 106, ал. 4; чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 ЗА. Прието е, че в настоящия случай обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет не попада сред изчерпателно изброените от законодателя актове, подлежащи на обжалване пред ВКС, което е обусловило извод за недопустимост на жалбата. Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно и споделя трайно установена практиката на Върховния касационен съд, намерила израз в Определение № 250/10.01.2017 г. по гр. д. № 3301/2016 г.на ВКС, III ГО, Определение № 1/05.01.2011 г. по гр. д. № 1869/2010 г., на ВКС, IV ГО, Определение № 366/05.11.2014 г. по гр. д. № 4883/2014 г., на ВКС, IV ГО, Определение № 22/27.01.2015 г. по гр. дело № 6379/2014 г., на ВКС, III ГО, Определение № 181/18.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1411/2018 г., на ВКС, ІV ГО, Определение № 42/30.01.2019 г. по гр. д. № 341/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО, Определение № 52/11.02.2019 г. по гр. д. № 443/2019 г. на ВКС, ІV ГО, Определение № 70/14.02.2019 г. по гр. д. № 439/2019 г., на ВКС, ІІІ ГО, и др., според която с правораздавателна власт над всички решения на Висшия адвокатски съвет ВКС не разполага. На обжалване пред ВКС подлежат само тези решения на Висшия адвокатски съвет, които Законът за адвокатурата изрично предвижда да са обжалваеми – чрез посочване на ВКС като орган, пред който да се развие производството по обжалването, или чрез пряко препращане към разпоредбата на чл. 7, ал. 5 – ал. 7 ЗА. В случая, както правилно е приел и съставът, постановил Определение № 4454/07.10.2024 г. по гр. д. № 2972/2024 г. по описа на ВКС, обжалваното решение не попада в изчерпателно изброените от законодателя в ЗА актове на Висшия адвокатски съвет, подлежащи на обжалване пред ВКС, поради което подадената срещу него жалба не подлежи на разглеждане по същество. Във връзка с доводите в частната жалба следва да се посочи, че по въпроса относно допустимостта на дисциплинарното преследване дисциплинарният съд (съд и по смисъла на правото на ЕС) задължително се произнася, изследвайки наличието на предпоставките за търсене на дисциплинарна отговорност, с решението по чл. 140, ал. 1 ЗА, което подлежи на обжалване пред Висшия дисциплинарен съд. По изложените съображения постановеното определение на ВКС е правилно и следва да се потвърди. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,