Определение № 9256 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9360/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на О. Й. М., подадена чрез пълномощника адв. Димитрова, срещу Определение № 1147/19.03.2026 г., постановено по адм. дело № 261/2026 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е оставена без разглеждане жалбата на лицето против Решение № 44/17.02.2026 г., издадено от Директора на ТД на НАП Пловдив, и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се изводът на съда, според който жалбата е просрочена, като се сочи, че са ангажирани доказателства за изпращането ѝ в срок по електронната поща на съда. Искането е за отмяна на първоинстанционното определение и за връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Директор на ТД на НАП Пловдив, редовно уведомен, не изразява становище по основателността на частната жалба. Настоящият тричленен състав на ВАС, Осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Административен съд – Хасково е бил сезиран с жалба, подадена от О. Й. М., срещу Решение № 44/17.02.2026 г., издадено от Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на лицето против Запорно съобщение с изх. № С260026-119-0001935/27.01.2026 г., както и искане за прекратяване на принудителното изпълнение по изп. дело № 261777073/2026 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково. С решението е оставена без уважение жалбата на М. срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С260026-022-0005997/27.01.2026 г. и Разпореждане за разпределение с изх. № С260026-125-0018246/23.01.2026 г., издадени от публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив ИРМ Хасково. За да остави без разглеждане жалбата и да прекрати образуваното съдебно производство, административният съд е приел, че жалбата е недопустима поради просрочване на оспорването и отпаднал правен интерес – основания по чл. 159, т. 4 и т. 5 АПК. Установено е, че Решение № 44/17.02.2026 г. е връчено по електронен път на лицето на 17.02.2026 г., като предвиденият в чл. 268, ал. 1 ДОПК 7-дневен срок е изтекъл на 24.02.2026 г. Жалбата е постъпила в 00:00 ч. на 25.02.2026 г., поради което е просрочена. Отделно е изтъкнато, че след подаване на жалбата пред Директора на ТД на НАП Пловдив и преди произнасянето му с оспорваното решение, производството по принудително изпълнение е прекратено, поради което не е налице правен интерес от оспорване. Определението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Основателно се сочи, че съдът е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, според която срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. Пред настоящата инстанция са представени доказателства за изпращане на жалбата по електронен път – чрез имейл на административния съд, на 24.02.2026 г., поради което неправилно е приета от административния съд за просрочена. Правилно и обосновано обаче подадената жалба е приета за недопустима като подадена при отпаднал правен интерес от оспорване. Наличието на правен интерес от оспорването е абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на жалба, за която съдът следи служебно във всеки момент от производството. Липсата ѝ обуславя оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В конкретния случай като част от административната преписка е представено Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл. 225 ДОПК, тъй като задължението по изпълнителното дело е погасено в пълен размер, като към момента на издаване на Решение № 44/17.02.2026 г. са отменени всички наложени обезпечителни мерки, т.е. търсената защита на длъжника срещу изпълнението е постигната с прекратяването на производството по принудително изпълнение на публичните вземания с разпореждането на публичния изпълнител по чл. 225, ал. 1, т. 1 ДОПК. Същата по предмет защита се търси и с оспорването на действията по изпълнението пред решаващия орган. Прекратяването на изпълнението действа занапред, като е без значение дали е разпоредено от органа по изпълнението или от решаващия орган, поради което липсва предмет на търсената чрез прекратяване на изпълнението защита, както и правен интерес от нея. Не съществува и правен интерес от обжалването на акта на решаващия орган, тъй като позитивният съдебен акт би бил за отмяна на решението на директора на ТД на НАП и връщане на преписката за разглеждане на жалбата срещу действията по изпълнението и съответно за прекратяване на изпълнителното производство, което вече е прекратено (в този смисъл Определение № 1296/07.02.2023 г., постановено по адм. дело № 545/2023 г. по описа на ВАС). По изложените съображения, настоящият състав намира, че определението, с което жалбата е приета за процесуално недопустима и е прекратено съдебното производство следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,