Определение № 3709 от 08.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10357/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „АйВизия“ ЕООД – гр. София, подадено чрез пълномощник адв. С. Бабачев за изменение на Решение № 1174 от 11.02.2025 г. по адм. дело № 10357/2024 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение, в частта за разноските. Иска се от съда изменение на влязлото в сила съдебно решение, в частта за разноските, като се съобразят разпоредбите на чл.143, ал.3 от АПК, във вр. чл. 37 от ЗПП и се намалят разноските за юрисконсултско възнаграждение до 360 лв. за всяка инстанция. Ответната страна по искането – директора на Дирекция „ОДОП“ – София, не взема становище по искането. Настоящият състав на Върховен административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите в подадената молба за изменение на решението в частта за разноските, приема следното: Искането за изменение на решението в частта за разноските е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, поради което е допустима. Разгледано по същество, е неоснователно. С Решение № 1174 от 11.02.2025 г. по адм. дело № 10357/2024 г. по описа на Върховен административен съд се отменя Решение № 13600 от 01.08.2024 г. по адм. дело № 4626/2024 г. по описа на Административен съд – София – град, като вместо него се отхвърля жалбата на „АйВизия“ ЕООД – гр. София срещу Ревизионен акт № Р-22002219002051-091-001/13.02.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с Решение № 716 от 30.04.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. София. С решението, „АйВизия“ ЕООД – гр. София, ЕИК 202984240 е осъдено да заплати на Национална агенция по приходите разноски по делото в общ размер на 15 031,40 лева. Касационната инстанция е определила разноски за двете инстанции по реда на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е уважила възражението за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и съобразила Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Неоснователни са доводите в искането за приложимост на разпоредбите на чл.143, ал.3 от АПК, във вр. чл. 37 от ЗПП. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените положения се прилагат разпоредбите на АПК, а съгласно чл.144 от АПК за неуредените положения се прилагат разпоредбите на ГПК. В конкретният случай обаче имаме специална разпоредба за разноските в ДОПК, която се явява специална спрямо разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК. Разпоредбите на чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (на които се позовава молителя) се прилагат единствено за дела които се разглеждат по реда на АПК, какъвто не е настоящият случай, тъй като реда за разглеждане на настоящото делото е по ДОПК. Настоящото дело е с материален интерес и с оглед на реда, по който е разгледано производството юрисконсултското възнаграждение е определено правилно в решението, чието изменение в частта на разноските се претендира, като е съобразена фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените съдебни заседания и извършената работа от процесуалния представител на ответника. С оглед изложеното, не са налице основания за изменение на влязло в сила Решение № 1174 от 11.02.2025 г. по адм. дело № 10357/2024 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение, в частта за разноските и искането следва да се отхвърли, като неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение