Определение № 6853 от 23.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5297/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Д. Д. П. от гр. София, [жк], срещу Определение № 12251 от 08.04.2025 г. на Административен съд – София-град по административно дело № 3679/2025 г. С обжалваното определение съдът отхвърля искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1769861 от 21.03.2025 г., издадена от командир на отделение към Столична дирекция на вътрешните работи – Б. М., с която на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е приложена мярка - отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не от 18 месеца. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно и постановено при неправилно приложение на закона. Счита, че съдът необосновано е пренебрегнал представените доказателства, че трудовата дейност по предоставянето на козметични и фризьорски услуги по домовете на клиентите, налагат жалбоподателя да не бъде лишен предварително от възможността на управлява автомобила си. Не са оценени правилно и доказателствата относно влошеното здравословно състояние на майката на оспорващата и това, че само последната оказва грижа за нея. Обосновава, че представените доказателства доказват, че от предварително изпълнение на заповедта ще настъпят значителни и трудно поправими вреди с личната и професионалната сфера на лицето. С допълнение към жалбата от 16.04.2025 г. е представена мотивирана резолюция №25-4332-М000898/15.04.2025 г., с която е прекратено административнонаказателното производство по акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 3933154/21.03.2025 г., поради това че с Протокол за химикотоксикологично изследване за определяне на концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози – не е установено наличието на алкохол и наркотични вещества, както и самия протокол, и докладна записка. Моли съда да се отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да се спре допуснатото предварително изпълнение на мярката. Ответникът по частната жалба – командирът на отделение към Столична дирекция на вътрешните работи – Б. М., не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд приема, че сочените от жалбоподателката вреди за трудовата ѝ дейност и грижите за нейната майка нямат характера на значителни и трудно поправими, тъй като са предимно от икономически характер и могат да бъдат възмездени, в случай на отмяна на оспорената заповед. Съдът прима още, че принудителната мярка е с допуснато по закон предварително изпълнение, което защитава значим обществен интерес, на който не могат да бъдат противопоставени и да надделея личните интереси. Съдът прави заключение, че фактите и представените доказателства не обосновават интерес, който да е противопоставим на обществения интерес, поради което отхвърля искането. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящия случая предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, които предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлязлия в сила индивидуален административен акт. Така предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт имплицитно съдържа в себе си и възможността изпълнението да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В определени случаи, законодателят е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект, освен ако съдът разпореди друго. Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за тази факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. В случая с частната жалба са представените доказателства, че е решен въпросът за отговорността по административнонаказателното производство (мотивирана резолюция №25-4332-М000898/15.04.2025 г. и Протокол за химикотоксикологично изследване), като с тях се установят факти от значение за правилно решение по делото съгласно чл. 142, ал.2 АПК. Предварително изпълнение на приложената принудителна мярка е предвидено от закона, именно за да обезпечи спокойното развитие на админинистративнонакзателното производство и решаването на въпроса за отговорността на лицето, както и за защита на значимия обществен интерес – безопасността при движението по пътищата, живота и здравето на участниците в движението. Видно от представените доказателства административнонаказателното производство е прекратено, поради което е отпаднала необходимостта от предварително изпълнение на приложената мярка. С оглед изложеното искането за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по жалбата в тази ѝ част следва да бъде прекратено. С оглед на горното доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са основателни, но по съображения различни от изложените. Определението следва да бъде отменено поради представяне на нови доказателства от значение за правилно решаване на спора, а искането за спиране на предварително изпълнение на принудителната мярка следва да се остави без разглеждане, поради настъпване на условието – решаване на въпроса за отговорността и производството по жалбата в тази част следва да се прекрати. Водим от горното и на основание чл. 236 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК Върховният административен съд