Определение № 2300 от 27.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 794/2026 г.
ВАСШесто отделение27.02.2026 г.докладчик Сибила Симеонова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 2135/29.12.2025 г., постановено по адм. дело № 493/2025 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА секретар: Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ БОЙКА ТАБАКОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Г. К., чрез адв. А. Пешева, определена за процесуален представител по реда и условията на Закона за правната помощ, срещу Определение № 2135/29.12.2025 г., постановено по адм. дело № 493/2025 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. С процесното определение е оставена без разглеждане жалбата на Р. Г. К. срещу Решение № 10-РД06-0012/13.10.2025 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ЗСП/Д-КН/6067/10.09.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил и е прекратено производството по делото. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Кюстендил не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Р. Г. К. от гр. Кюстендил, срещу Решение № 10-РД06-0012/13.10.2025 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ЗСП/Д-КН/6067/10.09.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил относно отказ за отпускане на еднократна помощ при инцидентни нужди по чл.16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ЗСП/. С определение № 1892/20.11.2025 г. съдът е предоставил правна помощ на жалбоподателя във вид на процесуално представителство при условията и реда на чл. 22, ал. 1, т. 12 и чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ, а с разпореждане № 2037/08.12.2025 г. съдът е назначил адв. А. Пешева от АК – Кюстендил за процесуален представител на жалбоподателя. С посоченото разпореждане, при условията на чл. 158, ал. 1 от АПК, съдът е оставил без движение жалбата на Р. К., по която е образувано производството по делото и е указал на оспорващия в 7-дневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните от съда нередовности на жалбата, като уточни обжалвания административен акт и в какво се състои незаконосъобразността му, съобразявайки указанията на съда в мотивите на разпореждането. Изрично е посочено, вкл. и с предходно дадени от съда указания (разпореждане № 1764/03.11.2025 г., постановено по делото), че според чл. 13, ал. 6 от ЗСП, когато директорът на регионалната дирекция "Социално подпомагане" е отхвърлил жалбата срещу заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане", предмет на обжалване пред административния съд по реда на АПК, е не решението на РД "Социално подпомагане", а заповедта на дирекция "Социално подпомагане". Съобщенията с указанията на съда са връчени лично на жалбоподателя на 12.12.2025 г. и на адв. А. Пешева на 11.12.2025 г. В срока за отстраняване на нередовностите, на 16.12.2025 г. е постъпила молба от Р. К., в която се сочи, че е насочена срещу Решение № 10-РД06-0012/13.10.2025 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Кюстендил. Формиран е петитум за отмяна на решението на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил. С оглед уточнението в допълнително депозираната молба, първоинстанционният съд на основание чл. 13, ал.6 ЗСП приема, че дадените указания не са изпълнени от жалбоподателя, тъй като същият не е насочил жалбата си срещу подлежащия на обжалване индивидуален административен акт - заповед № ЗСП/Д-КН/6067/10.09.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил. Формиран е извод за недопустимост на жалбата като насочена срещу акт на горестоящия административен орган, който по арг. от чл. 13, ал. 6 ЗСП, чл. 98, ал. 2, изр. второ и чл. 145, ал. 2, т. 2 АПК, не подлежи на обжалване. Първоинстанционното определението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано първоинстанционният съд приема, че правилото на чл. 13, ал. 6 ЗСП е в съответствие с нормите на чл. 98, ал. 2 и чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК, според които решението на по-горестоящия административен орган подлежи на съдебен контрол само когато с него е изменен първоначалния административен акт или същият е отменен и въпросът е решен по същество, какъвто не е процесния случай. В настоящата хипотеза по - горестоящият административен орган е потвърдил оспорения пред него административен акт, с което на практика е отхвърлил подадената жалба. Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно приема, че оспорването е недопустимо. Подавайки жалбата срещу Решение № 10-РД06-0012/13.10.2025 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил, Р. Г. К. е сезирал съда с искане за съдебен контрол на административен акт, който не подлежи на оспорване. В частната жалба, подадена чрез адв. А. Пешева, определена за процесуален представител по реда и условията на Закона за правната помощ, продължава да се иска отмяна на решението на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил, което подкрепя извода за недопустимост на първоначалната жалба. В същия смисъл е съдебната практика на ВАС, както следва: Определение № 2290 от 27.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1523/2024 г., VI о., Определение № 1266 от 5.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 680/2024 г., VI о., др. С оглед изложените съображения обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,
Цитирани разпоредби
11- чл. 13, ал. 6 ЗСП
- чл. 145, ал. 2, т. 2 АПК
- чл. 158, ал. 1 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 16
- чл. 22, ал. 1, т. 12
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229
- чл. 23, ал. 3
- чл. 236
- чл. 98, ал. 2