Определение № 859 от 17.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2586/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от И. Б. Б. и Е. Б. Б., чрез процесуалния им пълномощник – адв. Ал. Т., срещу определение № 2314 /17.09.2024г. по в.ч.гр.д. №3421/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната им жалба, подадена срещу определение от 17.04.2018г., постановено по т. д. 1082/2017г. по описа на СГС, с което е допуснато обезпечение на предявения по делото от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (в несъстоятелност) иск чрез налагане на възбрана върху описания недвижим имот. Жалбоподателите поддържат, че съдът неправилно е приел, че подадената от тях частна жалба била просрочена, като подадена няколко години след като техният наследодател – Б. Б., бил уведомен за наложената възбрана. Считат, че видно от приложеното писмо на Агенция по вписванията, уведомяването е за вписана възбрана на 20.04.2018г. в том 8, с акт 169, но с атакуваното определение от 17.04.2018г. по т.д. №1082/2017г. е наложена друга възбрана, а именно вписана с вх.рег.№ 40064/20.06.2018г., акт 178, том X., чиято отмяна се претендира и за която твърдят, че не били уведомени нито те, нито техния наследодател. Сочат, че САС не е обърнал внимание на очевидната разлика в описаните номера на възбраните и без основание констатирал, че уведомяването е няколко години преди подаването на жалбата. Предвид горното претендират отмяна на определението и връщане на делото на САС за произнасяне по същество. Ответната страна – „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (в несъстоятелност), оспорва частната жалба по съображения, подробно изложени в отговор от 14.11.2024г., чрез процесуалния си пълномощник – адв. К., като претендира оставянето на частната жалба без уважение. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като обсъди доводите на страните и материалите по делото намира следното: С атакуваното определение на САС, въззивният съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустима частна жалба с вх. № 289207 от 31.10.2023 г. по описа на СГС, подадена от И. Б. Б. и Е. Б. Б., като трети лица, срещу определение от 17.04.2018г. по т.д.№1082/2017г. на СГС, 6-2 състав, с което е допуснато обезпечение предявения по делото от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (в несъстоятелност) иск чрез налагане на възбрана върху апартамент № 25, находящ се в [населено място], Столична община, р-н В.,[жк], в жилищна сграда [жилищен адрес] със застроена площ от 57,64 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2815.2808.5.25. Искът по делото е предявен срещу бившите управители на банката за вреди, като обезпечението е допуснато срещу ответника Г. З.. Частните жалбоподатели са изложили, че са трети лица, наследници по закон на Б. Р. Б., който е закупил процесния имот с нотариален акт № 9, том 2, рег.№3738, дело №172/2017г. от 29.06.2017г. от Г. З.. В частната жалба се съдържа твърдение, че нито техният наследодател, нито те самите са уведомявани за наложената възбрана, поради което считат, че спрямо тях, тъй като не са ответници и адресати на обезпечителната заповед, срокът за обжалване не е започнал да тече. С определение № 2939/24.11.2023г., САС, ГО, 10 състав е прекратил първоначално образуваното въззивно производство по частната жалба, като е върнал делото на СГС с указания да събере доказателства, от които да е видно на коя дата е уведомен наследодателя на жалбоподателите за наложената възбрана. С уточняваща молба от 11.12.2023г. частните жалбоподатели са посочили, че са узнали за обезпечението на 24.10.2023г., при устен разговор с Г. З., но никога не били уведомявани надлежно. С писмо САС е изискал от Агенция по вписванията да му представи информация на коя дата е уведомен Б. Р. Б. за вписаната възбрана по обезпечението, допуснато с обжалваното определение. Постъпил е отговор от директора на Регионална дирекция София към Агенция по вписванията от 18.01.2024г., че Б. Б. е уведомен за вписаната възбрана на 20.04.2018г., том 8, акт 169. Към отговора е приложено уведомително писмо с изх.№2455/2018г. и известие за доставянето му от „Български пощи“, което е връчено на посоченото лице – охрана, на 03.05.2018г. С оглед установеното, Софийски апелативен съд е посочил, че въпреки че разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК урежда началния момент, от който започва да тече срока за обжалване на постановеното в обезпечителното производство определение само за страните в производството, а не се съдържа уредба относно началния момент на срока за обжалване в случаите, когато частната жалба е подадена от трето за обезпечителното производство лице, попадащо в хипотезата на т. 6 от Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме за начална дата на срока, достоверната сигурна дата, на която третото лице е узнало за допуснатото от съда обезпечение чрез налагане на възбрана върху негов собствен имот. Приел е, че тази дата съгласно писмото на Агенция по вписванията е през 2019г., а частната жалба е подадена няколко години по-късно / през 2023г./, поради което е просрочена и я е оставил без разглеждане. С оглед доводите по жалбата за объркване в номера на вписаната възбрана, настоящият съдебен състав е изискал информация от АВ и е уведомен с писмо с вх. № 4335/10.03.2025г., че след извършена проверка в интегрираната информационна система е установено, че за вписана обезпечителна заповед под №169, том 8, дело №17153, която е по гр.д. №5012/2018г. на СГС, 1-6 състав, лицето Б. Р. Б. е уведомено с писмо №2455/26.04.2018г. Посочено е, че за вписаната обезпечителна заповед под №178, том 12, дело №26682, наложена по т.д. №1082/2017г. е уведомен само Г. К. З. с писмо с №3787/25.06.2018г. Приложени са двете обезпечителни заповеди и копие от регистъра за изходяща поща. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба, с която е сезиран, следва да се разгледа по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, тъй като е насочена срещу определение, с който е оставена без разглеждане частна жалба от апелативния съд, т.е. налице е преграждащ акт. Частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирани страни – адресати на обжалваното определение, и е процесуално допустима. Частната жалба е основателна. Установи се от писмото на АВ, че за процесната обезпечителна заповед е изпратено съобщение на ответника по иска – Г. З., но не и на наследодателя на частните жалбоподатели – Б. Б., който е трето лице. Видно от приложените от АВ документи, на Б. Р. Б. е изпратено писмо №2455/26.04.2018г. за допуснато обезпечение чрез наложена възбрана върху същия имот, но по съвсем друго дело, а именно – по гр.д. №5012/2018г. на СГС, 1-6 състав, като е представена и самата обезпечителна заповед, вписана под № 169. Именно за тази обезпечителна заповед е посочено в писмото, депозирано от АВ пред САС, че лицето е уведомено през 2018г., и с оглед горното въззивният съд е счел жалбата за просрочена. Уведомяването за наложена възбрана по друго дело, макар и върху същия имот, обаче, е ирелевантно. Не се установи на наследодателя на жалбоподателите - Б. Р. Б., който е трето лице, претендиращ да е собственик на възбранения имот, въобще да е съобщавано за наложената възбрана по допуснатото обезпечение по процесното търговско дело № 1082/2017г. на СГС, ТО, поради което не може да бъде споделен изводът на САС, че жалбата е просрочена. Срокът не е започнал да тече от 2018г., тъй като нито частните жалбоподатели, нито праводателят им са изрично уведомени тогава за обжалваното определение и вписаната възбрана по процесното дело. С оглед соченото от жалбоподателите, че са узнали на 24.10.2023г. за наложената възбрана, подадената на 31.10.2023г. частна жалба следва да се приеме, че е в срок. Предвид горното обжалваното определение, с което частната жалба е оставена без разглеждане като просрочена, следва да бъде отменено, и делото – върнато на САС за разглеждането й по същество. Воден от горните съображения, ВКС, ТК, състав на Второ търговско отделение