Определение № 91 от 03.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1903/2019 г.

Производството е по реда на чл. 303 ГПК вр.чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна с вх.№ 5120812 от 19.07.2018 г., подадена по пощата на 13.07.2018 г. от Р. Л. К. срещу Решение от 14.02.2000 г., постановено по гр.д.№ 60000108/1999 г. по описа на СРС, 62 с-в, в частта, в която същото е потвърдено с Решение № 436 от 12.07.2004 г. по в.гр.д.№ 1118/2000 г. по описа на СГС, ІІ „а” г.о., последното - оставено в сила с Решение № 959/06 от 12.07.2007 г. по гр.д.№ 938/2005 г. на ВКС, ІV г.о. Поддържа се наличие на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Не е постъпил отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК от ответника по молбата С. А. Г.. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, намира следното: Молбата за отмяна е подадена от активно легимирано лице. Налице е мотивирано изложение на основания за отмяна. Документът, релевиран от молителя като обосноваващ поддържаните основания, е Решение № 904 от 13.02.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 15611/2012 г. по описа на СГС, ІІ „в” г.о., по отношение на което не е допуснато касационно обжалване с Определение № 182 от 13.04.2018 г. по гр.д.№ 3341/2017 г. на ВКС, І г.о. Това означава, че срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е започнал да тече от 13.04.2018 г. и не е изтекъл към датата на депозиране на молбата за отмяна по пощата, поради което разглеждането й по същество е процесуално допустимо. Воден от изложените съображения, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия