Определение № 378 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2708/2014 г.

Производството е по чл.274 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Х. М. и И. М. М. срещу определение № 21305 /14.11.2013 г. по ч. гр.д. № 14363 /2013 г. на Софийски градски съд,, г.о., ІІ „б” въззивен с-в., с което е оставена без уважение частната жалба на М. Х. М. и И. М. М. срещу разпореждане от 26.05.2013 г. по гр.д. № 9295 /2013 г. на СРС, 66 с-в., с което е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение по отношение на договорна неустойка, предвидена в документа по чл.417,т.3 ГПК. Определението е подписано с особено мнение от председателя на състава. Частните жалбоподатели искат обжалваното определение да бъде отменено и ВКС да се произнесе по основателността на жалбата след приемането на ТР № 4 /2014 г., по което (в т.4) се разглежда въпроса, по който се е произнесъл въззивният съд. До тогава искат производството да бъде спряно. Насрещната страна не е подала отговор. Настоящият състав е изчакал приемането на 18.06.2014 г. на ТР № 4 /2014 по т.д. № 4 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, по т.8 от което е разглеждан и въпросът дали въззивните определения, постановени в заповедно производство, подлежат на касационно обжалване. С приемането на тълкувателното решение са отстранени пречките за движението на настоящото дело. Съгласно приетото с т.8 от ТР № 4 /18.06.2014 по т.д. № 4 /2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедно производство, каквото е обжалваното определение, не подлежат на касационно обжалване. Настоящият състав следва да приеме, че частната жалба е недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено. Воден от изложеното настоящият състав