Определение № 8227 от 29.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7644/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Екохим-Девня“ ЕООД, чрез адв. Мерджанов, срещу определение № 7134/26.06.2025 година на Административен съд- Варна, постановено по административно дело № 1146/2025 година, с което е оставено без уважение искането му за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000525 от 07.05.2025 година на началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“. С тази заповед на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движение по пътищата, на „Екохим-Девня“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „Скания Г 410“ с рег.№ [рег. номер] за срок от шест месеца. Частният жалбоподател излага възражения за неправилност и твърди, че съдът е извършил необоснована преценка, че за дружеството липсва опасност от настъпване на трудно поправими вреди. Твърди, че вследствие на наложената мярка дружеството ще бъде възпрепятствано да изпълнява задълженията си по сключен с „БКС-Девня“ ООД договор за транспортна услуга. По изложените в частната жалба съображения прави искане за отмяна на обжалваното съдебно определение и постановяване на друго, с което да се спре допуснато по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000525 от 07.05.2025 година на началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“. Ответникът- началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена срещу акт, подлежащ на обжалване съобразно чл.229, ал.1, т.2 във връзка с чл.166, ал.3 от АПК, в преклузивния срок по чл. 230 АПК и от надлежна страна, за която определението е неблагоприятно. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да отхвърли искането на „Екохим-Девня“ ЕООД за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на посочената заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ), Административен съд- Варна е приел, че дружеството не доказва наличието на значителна или труднопоправима вреда. В тази връзка са обсъдени подробно твърденията на дружеството за невъзможността да изпълнява задълженията си по договор за транспортна услуга, сключен с друго дружество. Определението е правилно. Фактическите основания за прилагане на принудителната мярка по чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП са управлението на товарен автомобил- собственост на дружеството, от водач, на когото свидетелството за управление на МПС е отнето на основание чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП. Предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ е допуснато по силата на закона- чл.172, ал.6 от ЗДвП, поради което административният орган не следва да установява дали са налице някои от предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК, които обуславят допускането на предварителното изпълнение на акта. Съобразно правилото на чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 от АПК допуснатото от закона предварително изпълнение на административния акт може да бъде спряно, ако заинтересованото лице докаже, че поради настъпили нови обстоятелства е налице вероятност това изпълнение да му причини значителни или трудно поправими вреди. Както в искането пред първоинстанционния съд, така и в частната жалба като вероятна вреда се сочи невъзможността на дружеството да изпълнява поетите по договор за транспортна услуга задължения, което ще доведе и до финансови загуби. Правилно обаче първоинстанционният съд е преценил, че тези вероятни загуби не могат да бъдат противопоставени на значимия обществен интерес от осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Правилно е прието за неоснователно оплакването, че на дружеството не е било известно обстоятелството, че спрямо водача- техен работник по сключен трудов договор, е приложена мярка отнемане на свидетелството за управление на МПС. Разпоредбата на чл.171, т.2а, б."а", предл. последно изрично предвижда, че тази мярка се прилага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което е налице някое от предвидените в разпоредбата обстоятелства. Освен това правилно е преценено, че доказателствата по делото не установяват вероятността на твърдяните от дружеството загуби. От представения анекс към договор между „Екохим-Девня“ и „БКС-Девня“ се установява, че транспортната услуга не се осъществява само с превозното средство, чиято регистрация е прекратена, а с още шест товарни автомобила. Липсват данни, а и твърдения в тази насока, че услугите по този договор не могат да се осъществяват с останалите шест автомобила. Ето защо правилно административният съд е приел, че сочените нови факти и обстоятелства не обуславят извод за вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя. Като правилно, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 236 от същия нормативен акт, съставът на Върховния административен съд