Определение № 13422 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11435/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по частна жалба Сдружение за дива природа „БАЛКАНИ“ срещу определение № 19331/09.10.2024 г. по адм. дело № 6486/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му с искане за обявяване нищожността на решение № БД-ЕО-35/2023г на директора на РИОСВ Благоевград и е прекратено производството по делото. Поддържат се доводи за неправилност на определението, като се изтъква, че в жалбата до първоинстанционния съд са посочени факти, на основание на които се иска обявяване на нищожност, но съдът не ги е разгледал в тяхната съвкупност. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане на спора по същество. В срока по чл. 232 АПК са постъпили писмени възражения от директора на РИОСВ Благоевград и от Община Петрич, с които частната жалба се оспорва като неоснователна. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и е срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на Сдружение за дива природа „БАЛКАНИ“ и да прекрати производството по делото, съдът е приел, че оспорващият е формулирал искане (петитум на жалбата) да бъде обявена нищожността на Решение № БД-ЕО-35/2023г. на директора на РИОСВ – Благоевград, но в обстоятелствената част на жалбата не е навел твърдения за наличие на обстоятелства, които да водят до извод за нищожност на акта, а само за незаконосъобразност. Според решаващия състав е налице противоречие между посочените в жалбата основания за незаконосъобразност на акта и заявения петитум за обявяване нищожността му, без да се твърди наличие на такова обстоятелство, което препятства разглеждането на жалбата по съдебен ред, доколкото не може да се определи конкретния предмет на делото и кои са спорните обстоятелства. Определението е неправилно. Според правната теория един административен акт е недействителен, когато е засегнат от недостатък, изразяващ се в съществено нарушаване на нормативно установените изисквания за неговата законосъобразност. Недействителността може да бъде пълна /нищожност/ и непълна /унищожаемост/. Изискванията за законосъобразност на административните актове са посочени в чл.146, т.1-5 от АПК: актът да е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на процесуалноправните разпоредби по издаването му, да са спазени материалноправните разпоредби относно съдържанието му и да е съобразен с целта, която преследва законът. Законодателят не е въвел нормативни изисквания за разграничение на нищожните от унищожаемите административни актове. Такива са въведени от съдебната практика, като нищожността винаги се свързва с особено тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането на акта в правната действителност. Най-често се приема, че за да е налице нищожен административен акт, той трябва да е лишен от законова основа, да е налице пълна липса на условията, визирани в хипотезата на правната норма за издаването му, а също така и да е издаден от некомпетентен орган. Но това не са единствените основания за обявяване на нищожност. Възможно е да има други съществени нарушения на изискванията за законосъобразност, които дават отражение на съдържанието на акта и волеизявлението на административния орган, опорочават го и обуславят неговата нищожност. С оглед на това и тъй като от Сдружение за дива природа „БАЛКАНИ“ са изложени оплаквания за нарушения на процедурата и на закона при издаване на Решение № БД-ЕО-35/2023г. на директора на РИОСВ – Благоевград, тежестта на които подлежи на преценка от съда, не е налице противоречие между обстоятелствената част на жалбата и нейния петитум, нито възприетата от първоинстанционния съдебен състав нередовност на оспорването. Като е оставил жалбата без разглеждане съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че при наличие на противоречие между фактическите твърдения и формулираното искане в жалбата съдът следва да предприеме възможните и задължителни според АПК действия за установяване на действителната правна воля на жалбоподателя и едва тогава да прецени последователно редовността и допустимостта на оспорването. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,