Определение № 3957 от 02.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1807/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Л. Борисова като пълномощник на „Сити стоун“ ЕООД против определение № 9951/14.11.2023 г., постановено по адм. дело № 10463/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на адвокат Л. Борисова против отказ № 5364р-24851/03.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Миграция“ МВР за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ на И. Ненадович, гражданин на Сърбия, на основание чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 24и от Закона за чужденците в Република България, и производството по делото е прекратено. Изложени са доводи за наличие на правен интерес от направеното оспорване, като се твърди че оспореното определение е неправилно и незаконосъобразно, като е постановено в нарушение на материалния закон. Претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството. Ответната страна – Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Миграция“, чрез юрисконсулт Л. Пенева, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли обжалваното определение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на адвокат Л. Борисова, като пълномощник на „Сити стоун“ ЕООД, против отказ № 5364р-24851/03.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Миграция“ МВР, с който е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ на И. Ненадович, гражданин на Сърбия, на основание чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 24и от Закона за чужденците в Република България. Административният съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, защото е подадена от лице, което няма правен интерес от обжалването, защото отказът засяга И. Ненадович, гражданин на Сърбия, а нито към жалбата, нито към преписката има представено пълномощно от страна на Ненадович по отношение на адвокат Л. Борисова. Поради това, на основание чл. 159, т. 4 АПК АССГ оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Наличието на правен интерес от търсената правна защита е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването и съдът е длъжен да следи служебно за наличието й по време на цялото производство. Изискването за наличие на непосредствен правен интерес на оспорващия означава обжалването да цели настъпване на благоприятни за него правни последици от отмяната на атакувания административен акт, доколкото последният по неблагоприятен начин засяга правната му сфера - създава задължения или ограничава неговите права, свободи или законни интереси. Настоящият състав споделя изводите на съда за липса на правен интерес от страна на адвокат Л. Борисова, в качеството ѝ на пълномощник на „Сити стоун“ ЕООД, да обжалва отказ № 5364р-24851/03.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Миграция“ МВР. Следва да се посочи, че дори и „Сити стоун“ ЕООД да е подало заявление № 500728/24.04.2023 г. за предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец в Република България на основание чл. 24и от Закона за чужденците в Република България, то изричният отказ е постановен по отношение на лицето И. Ненадович, гражданин на Сърбия. Следователно, дружеството-жалбоподател не е адресат на отказ № 5364р-24851/03.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Миграция“ МВР и по отношение на него няма разпоредителната част в диспозитива на административния акт. Правилни са изводите на административния съд, че дружеството не е адресат на обжалвания отказ. Поради това и твърдението в частната жалба, че определението е постановено в нарушение на материалния закон е неоснователно. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно определение е постановено при правилно приложение на закона, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,