Определение № 40 от 01.02.2017 г. на ВКС по д. № 293/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. К. срещу въззивното определение на Бургаски окръжен съд по ч.гр.д. №149/16 г., с което е оставена без разглеждане въззивната й частна жалба срещу първоинстанционно определение, с което е отказано спиране на образуваното по искова молба с пр. осн. чл.28 от ЗОПДИППД, отм., първоинстанционно производство, поради наличие на преюдициален спор. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното определение и се иска отмяната му. Ответникът по частна жалба КОНПИ – ТД [населено място], я оспорва като недопустима и неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима, но неоснователна. Определенията, с които се отказва спиране на производството не са преграждащи, нито обжалването им е изрично предвидено в закона, както е посочил въззивният съд. Затова по арг. от чл.274, ал.1 ГПК не подлежат на обжалване. В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВКС – напр.опр. по ч.гр.д. №377/11 г. на първо г.о., по ч.гр.д. №1977/08 г. на второ г.о., по ч.т.д. №3217/14 г. на първо т.о. на ВКС и др. Въззивното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което ВКС на РБ, трето г.о.