Определение № 4417 от 29.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3415/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Постъпила е частна жалба от Ж. Ж. в качеството му на управител на „От фермата“ ЕООД, [населено място], община Средец, с ЕИК 203209893, чрез адв. Лазов, срещу Определение № 1394/13.02.2025 г., постановено по адм. дело № 119/2025 г. по описа на Административен съд/АС/ - Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/ да се произнесе по заявление за подпомагане за кампания 2023 г. с УИН [номер], подадено от дружеството и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател обжалва определението като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Иска да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствени действия. Ответната страна – Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ в писмено възражение, чрез процесуален представител юрк. Т. Гъркова оспорва частната жалба. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. При условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на поисканото от частния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение първоинстанционният съд, въз основа на събраните по делото доказателства и след анализ на предвиденото в нормативната уредба относно подпомагането на земеделските производители и института на мълчаливия отказ, е приел, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.58, ал.1 от АПК. Съдът е изложил доводи, че липсата на произнасяне от административния орган по подаденото заявление представлява мълчалив отказ, съответно е налице годен за обжалване акт и за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване. Административният съд е приел, че административното производство, образувано по заявление за подпомагане, следва задължително да приключи с издаване на изричен акт - уведомително писмо, което отразява резултатите от извършените проверки, одобрената за плащане сума, съответно размера на наложените намаления и/или санкции. С други думи, независимо от вида на мярката, по която е поискано финансово подпомагане, административният орган одобрява, намалява или отказва изплащането на годишна финансова помощ след извършване на административни проверки за изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности и - съответно - ДФЗ писмено информира кандидатите за подпомагане за изплатената им финансова помощ посредством изричен индивидуален административен акт. Според съдебния състав на АС – Бургас липсата на произнасяне с изричен акт засяга неблагоприятно правната сфера на кандидатите за подпомагане. Институтът на мълчаливия отказ е създаден, за да бъде предоставено право на достъп до съд на лицата, които имат интерес от произнасянето на административния орган. Както е посочил първоинстанционния съд в Решение на СЕС от 28 април 2022 година, постановено по съединени дела № 169/21 и С-217/21, образувани по преюдициални запитвания от Административен съд - Велико Търново, СЕС е посочил, че чл. 75, §1 следва да се тълкува, в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичане на определения в тази разпоредба срок, поисканата финансова помощ, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверка, които биха обосновали пропускането на срока, в който смисъл е постановил решението си. В мотивите на цитираното решение изрично е посочено, че мълчанието на институция или орган на Съюза или на национален орган, който прилага правото на Съюза, не може да се приема за мълчалив отказ, освен ако тази последица не е изрично предвидена в разпоредба на правото на Съюза. При така изложените доводи е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно, при следните допълващи мотиви. На 23.01.2025 г. представител на дружеството е подал жалба до АС – Бургас с твърдения за неправомерен мълчалив отказ. Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 г., ЗПЗП, подзаконовите нормативни актове и Устройствения правилник на ДФЗ не предвиждат изрично законоустановен срок, в който съответният национален орган следва да се произнесе по подадено заявление за подпомагане с административен акт. Съгласно чл. 75, §1 от Регламента плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, §2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година. Плащанията не се извършват преди да са приключили проверките на условията за допустимост, които държавите членки трябва да осъществяват - чл. 75, §2. Неоснователни са твърденията наведени в частната жалба за направените частични плащания на заявените позиции. Правилно съда е извел извод, че са извършени плащания за подпомагане на кандидата за кампания 2023 г. Правилно АС – Бургас сочи, че в съдебната практика се приема, че чрез тълкуване на нормативната уредба, може да се приеме, че срокът за плащане в Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 г., дава информация и за това, какъв е срокът за издаване на уведомително писмо за извършените оторизации. Началната дата на срока за плащане е 01.12. на текущата година. Тази дата би следвало да е и крайния срок, в който административният орган трябва да издаде уведомителното писмо, тъй като без него не може да бъде извършено плащане. Съгласно чл. 149 ал. 2 от АПК мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. В конкретния случай обаче се обжалва мълчалив отказ по заявление за кампания 2023 г. Съгласно §12, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ, бр.85 от 2024 г., в сила от 8.10.2024 г./ индивидуалните административни актове за кампания 2023 г., с които се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите по чл.52, ал.1, т.1, се издават в срок от 7 месеца от влизането в сила на този закон. Към датата на подаване на жалбата срещу твърдян мълчалив отказ на ДФЗ не е изтекъл срокът за произнасяне, поради което не е налице административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата срещу мълчалив отказ на ДФЗ по заявление за подпомагане за кампания 2023 г. е недопустима, като преждевременно подадена. Правилно първоинстанционният съд приема, че в конкретния случай не е налице формиран мълчалив отказ и жалбата на ЕООД-то, чрез управителя Ж. е недопустима, поради липса на предмет. По изложените съображения обжалваното определение, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение