Определение № 7725 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5752/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Фламинго 78“ ЕООД гр. София, чрез процесуален представител срещу определение № 12281/08.04.2025г., постановено по адм. дело № 2015/2025г., на Административен съд София – град, с което е оставена без разглеждане жалбата на търговеца против мълчалив отказ за издаване на АПВ на недължимо платени суми – внесени държавни такси за притежавани лицензи по ЗХ в размер общо на 393 750лв. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на прекратителното определение. Поддържа се, че в процесния случай е налице формиран от изпълнителния директор на Националната агенция по приходите мълчалив отказ по Закона за хазарта /ЗХ/ във връзка с искане на дружеството за прихващане и/или възстановяване на недължимо събрана сума – внесени държавни такси по 7бр. лицензи по с.з. в общ размер на 393 750лв., на основание § 22 от ПЗР във връзка с чл. 30, ал. 6 ЗХ. Сочи се, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че проиводството следва да е по реда на ДОПК, а не по реда на АПК, предвид чл. 28, ал. 2 от ЗХ и неправилно е прекратил производството по делото и е изпратил жалбата на дружеството на директора на дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП. На второ място се сочи, че е налице мълчалив отказ, тъй като изпълнителния директор на НАП по силата на чл. 25, ал. 1 от ЗХ има 14-дневен срок да издаде решение при неговото сезиране и този срок е изтекъл без да е постановен акт от страна на административния орган. По подробно изложени съображения се моли за отмяната на определението. Претендира заплащането на внесената държавна такса за образуваното частно производство. Ответната страна - изпълнителният директор на НАП, не изразява становище по частната жалба. Подадена е втора частна касационна жалба срещу посоченото по-горе определение на АССГ от изпълнителния директор на НАП и от директор на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП. Сочи се, че реда за разглеждане на исканията за прихващане и или възстановяване на платени такси по ЗХ се разглеждат по реда на АПК, а не по реда на ДОПК както е приел първоинстанционния съд. Сочи се, че в компетентността на изпълнителния директор на НАП е да издава, отказва да издаде, прекратява или отнема лицензии по ЗХ вкл. и дали платената държавна такса е дължимо внесена или подлежи на възстановяване. В тази връзка директора има определена правна възможност в 14-дневен срок при сезиране да издаде свой акт, като именно той е компетентния орган, а не както е прието от първоинстанционния съд директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП. Последния не е по-горестоящ орган на Изпълнителния директор на НАП, предвид чл. 7 от ЗНАП и при това положение, предвид нормата на чл. 82 от АПК неговия акт не подлежи на оспорване пред по-горестоящия орган и е налице мълчалив отказ, поради непроизнасяне в срок. По подробни доводи се моли за отмяна на съдебното определение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна поради следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Фламинго 78" ЕООД против мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП за издаване на акт за прихващане и/или възстановяване на недължимо платена сума по подадено искане с вх. № 55-30-1210/23.01.2025г., внесени държавни такси по 7бр. лицензи по с.з. в общ размер на 393 750лв., на основание § 22 от ПЗР във връзка с чл. 30, ал. 6 ЗХ, относно игрални зали в гр. София, [жк], гр. Бухово, гр. Сливница, гр. Нови Искър, гр. Хасково, гр. Димитровград, и гр. Кърджали. За да приеме жалбата за недопустима и да прекрати съдебното производство по нея, първоинстанционният съд приема, че искането е по реда на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК, като непроизнасянето в 30-дневен срок представлява по своята същност мълчалив отказ и той подлежи на съдебно оспорване в 14-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне. АССГ е приел, че решаващ орган при оспорване на мълчалив отказ за издаване на АПВ е директора на дирекция „ОДОП“ и, че оспорването на акта респек. на мълчаливия отказ по административен ред е задължителна процесуална предпоставка преди съдебно обжалване. В тази връзка искането е оставено без разглеждане, поради недопустимост на жалбата. На второ място е прието, че не е налице и мълчалив отказ, тъй като не е в компетентността на Изпълнителния директор на НАП да се произнася по искане за възстановявани и или/прихващане, предвид нормата на чл. 7 от ДОПК. Определението е неправилно. Както се посочи по-горе административното производство е образувано във връзка с подадено искане по реда на § 22 от ПЗР на ЗХ вр. чл. 30, ал. 6 от с.з. вр. чл. 129 и сл. от ДОПК, с вх. № 55-30-1210/23.01.2025г., до изпълнителния директор на НАП за издаване на акт за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени суми, представляваща недължимо платена сума по внесени държавни такси по 7бр. лицензи по ЗХ. Видно от подаденото искане до изпълнителния директор на НАП то е е обосновано с нормите на чл. 128 и чл. 129 ДОПК, но в случая приложение намират правилата на АПК, а не на ДОПК, тъй като по процедурата уредена в ДОПК може да се иска само и единствено възстановяване и/или прихващане на данъци и осигурителни вноски по данъчното и осигурително законодателство – чл. 128, ал. ДОПК. Законодателят не е предвидил по този ред да се претендира възстановяване или прихващане на такси по ЗХ, с изключение на такси по ЗМДТ – чл. 128, ал. 3 ДОПК. В специалната норма на чл. 92, ал. 4 ЗХ е предвидено, че недължимо платени суми или събрани суми по ал. 1 – 3 и подлежащи на възстановяване се прихващат или възстановяват по реда на ДОПК. В процесния случай претендираната като недължимо внесена сума е за еднократна такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ, а посочените в чл. 92, ал. 1 ЗХ държавни такси са само тези с променлив характер по чл. 30, ал. 3 и ал. 4. Това означава, че съдът е сезиран с надлежна жалба, срещу отказ на изпълнителния директор на НАП да се произнесе по искането за прихващане/възстановяване на платена сума за държавна такса на основание § 22 вр. чл. 30, ал. 6 ЗХ и жалбата следва да се разгледа по реда на АПК /в тази връзка виж определение № 13042/03.12.2024г., постановено по адм. дело № 9859/2024г. на ВАС, VIII о и определение № 11987/07.11.2024г., постановено по адм. дело № 8664/2024г., на ВАС, VIII о/. Налице е и формиран мълчалив отказ на Изпълнителния директор на НАП, предвид следното: Компетентността на изпълнителния директор на НАП съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗХ е да издава, да отказва да издаде, да прекратява и да отнема лицензи за организиране на хазартни игри, лицензи за производство, разпространение и сервиз, както и лицензи за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване. Тълкуването на цитираната разпоредба сочи, че негова е и компетентността да извърши преценка дали платената държавна такса за поддържане на издадения лиценз е дължимо внесена или не и дали подлежи на възстановяване. Независимо, че в изброените в чл. 17 ЗХ функции и компетентности на изпълнителния директор на НАП не е посочено изрично правомощието да възстановява недължимо платени такси, съгласно чл. 17, ал. 1, т. 16 ЗХ същият осъществява и други правомощия в областта на хазарта и свързаните с него дейности, предвидени в нормативен акт. В този смисъл, приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 25 и сл. от ЗХ. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗХ в 14-дневен срок от завършване на производството и след като приеме, че обстоятелствата по искането са изяснени, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите постановява решение, а съгласно чл. 28 ЗХ решенията му се обжалват относно тяхната законосъобразност пред Административния съд - град София, в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на АПК. В случая такова производство не се е развило, поради което след изтичане на 14-дневния срок от подаване на искането за възстановяване на процесната такса, е налице мълчалив отказ на Изпълнителния директор на НАП. Срокът за произнасяне по подаденото до изпълнителния директор на НАП искане с вх. № 55-30-1210/23.01.2025г. е изтекъл на 06.02.2025г., тъй като той е 14-дневен. Предвид липсата на издаден акт и по аргумент от чл. 58, ал. 1 АПК, след посочената дата безспорно е формиран мълчалив отказ, който съгласно чл. 149, ал. 2 АПК може да се оспори в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе, т.е. до 23.02.2025г., като жалбата е подадена на 20.02.2025г., т.е. в срок. С оглед на изложеното следва да се приеме, че жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване и като допустима, подлежи на разглеждане. Предвид изложеното по-горе настоящата касационна инстанция намира, че частната жалба е основателна и обжалваното определение като неправилно следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на следващите съдопроизводствени действия по разглеждане на жалбата на "Фламинго 78" ЕООД срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП за издаване на акт за възстановяване и/или прихващане на недължимо платени суми по подадено искане с вх. № 55-30-1210/23.01.2025г. по описа на НАП. По претендираните от частния жалбоподател „Фламинго 78“ ЕООД разноски за внесена държавна такса за частното производство следва да се произнесе първоинстанционният съд при приключване на съдебното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение