Решение № 10585 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 460/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.76а, ал.4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Образувано е по касационна жалба на „ДЖЕНДОФ-2002“ ЕООД, подадена чрез адвокат С. Тодоров, срещу Решение №1652/21.11.2025 г., постановено по адм.д.№334/2025 г. на Административен съд- Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Писмена покана за възстановяване на парични суми, получени без правно основание № 29-100-62 от 19.08.2025 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – гр. Ямбол /РЗОК – Ямбол/. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл.209, т.3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са подробни съображения във връзка с възприетите като нарушени клаузи на индивидуалния договор. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което жалбата срещу издадената Писмена покана да бъде уважена. Претендира се присъждане на съдебните разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на РЗОК – Ямбол, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител гл. юрисконсулт К. Николова, оспорва касационната жалба и излага подробни съображения по съществото на спора. Претендират се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, в срока по чл.211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. С първоинстанционното решение, Административен съд- Ямбол е отхвърлил жалбата на „ДЖЕНДОФ-2002“ ЕООД, представлявано от управителя Р. Н. Д., подадена срещу Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № 29-100-62 от 19.08.2025 г. на директор на РЗОК – Ямбол и е присъдил разноски по делото. От фактическа страна по делото е установено, че между „ДЖЕНДОФ-2002“ ЕООД и НЗОК e бил сключен Договор № 280519 от 27.03.2025 г. за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения, медицински изделия /ПСПСМИ/ и ремонтни дейности, заплащани от НЗОК. Съгласно § 1 от действащия индивидуален Договор № 280519 от 27.03.2025 г. за установени нарушения при действието на предходен договор се прилагат правилата на договора, който е бил в сила към момента на извършване на нарушението. Със Заповед № РД-24-309 от 14.07.2025 г. на директора на РЗОК – Ямбол, във връзка с постъпила в дирекцията жалба, е било разпоредено извършването на извънпланова, тематична, самостоятелна проверка на търговски обект „ДЖЕНДОФ - 2002“ ЕООД по спазване на условията и реда за отпускане и ремонт на ПСПСМИ съгласно индивидуалния договор с НЗОК. За резултатите от проверката е бил съставен Протокол за извършена проверка по изпълнение на договорите, сключени с лица по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ № ПП-ПС-348 от 31.07.2025 г. В резултат на проверката, на основание описаните по т. 5.3, т. 6.1, т. 6.2 и т. 7 от протокола за извършена проверка нарушения и за констатираните несъответствия, проверяващите са приели, че изпълнителят следва да възстанови отпуснати ПСПСМИ в общ размер на 2 568 лева. От контролиращия екип е бил съставен протокол за неоснователно получени суми, в който е било отразено, че за лицата П. А. П. и С. В. М. настройката на [заличен текст], съобразно чл.7, ал.3, т.1 от Наредба № Н-3 от 27.06.2022 г., е била извършена преди датата на отпускането им, което съставлява нарушение на чл.4, ал.1, т.3 от ИД № 280519/30.06.2022 г. За лицата И. Г. Ч., Д. П. Н., К. И. Н. и Г. И. Г. е установено, че настройката на [заличен текст], съобразно чл.7, ал.3, т.1 от Наредба № Н-3 от 27.06.2022 г., е била извършена преди датата на отпускането им и преди датата на одобрението им от РЗОК, които несъответствия са квалифицирани като нарушения по чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от договора. За три лица са предоставени гаранционни карти от дата, предхождаща датата на подаване на заявление и одобрение от РЗОК за предоставяне на помощни средства, с което е нарушен чл.4, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.5 от ИД № 280519/30.06.2022 г. За лицето Н. Х. Б. са представени приемо-предавателен протокол от 11.11.2022 г., копие на гаранционна карта и декларация за информираност, като в гаранционната карта за място на отпускане на помощното средство е вписан адрес на обекта гр. Ямбол, [улица], в попълнената и представена анкета лицето е вписало, че [заличен текст] е получен от офис в гр. Елхово, а в декларацията за информираност, подписана от Н. Х. Б., в графа „място на деклариране“ е посочено гр. Елхово, въз основа на което е направен извод, че помощното средство е получено извън търговския обект, от който е отчетено за заплащане, с което е бил нарушен чл.7, ал.1 от ИД № 280519 от 30.06.2022 г., изискващ отпускането на ПСПСМИ да се извършва само в търговския обект на търговеца. За отпуснатия на М. Т. П. [заличен текст] по одобрение от 29.05.2023 г. не е бил представен договор/оторизационно писмо и/или друг документ в уверение на обстоятелството, че търговският обект е оторизиран/упълномощен от съответния производител/търговец на едро за предоставянето им в качеството му на лице по чл.88, ал.1 от ЗХУ, което представлява нарушение на чл.2, ал. 3 от Договор № 280519 от З0.06.2022 г., за което, на основание чл.21 от същия, изпълнителят следва да възстанови заплатената стойност от НЗОК/РЗОК за отпуснатите ПСПСМИ. За лицето Й. Т. П. по одобрение от 29.03.2023 г. са били отпуснати ПСПСМИ, за които в предоставените гаранционна карта и декларация за информираност, връчени и подписани от Й. Т. П. на 12.04.2023 г., в графа „място на деклариране“ е посочено гр. Елхово; от попълнената декларация е видно, че помощните средства са били отпуснати извън обекта, от който са отчетени и са въведени в специализирания софтуер на следващия ден - 13.04.2023 г.; към датата на предоставените помощни средства за посоченото лице - 12.04.2023 г. от страна на лицето по чл.88, ал.1 от ЗХУ е бил нарушен чл.16. ал.1, т.1 от Договор № 280519 от 30.06.2022 г., действал към датата на отпускане за констатираните несъответствия. Била е издадена процесната Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № 29-100-62/19.08.2025 г. Касаторът е бил поканен в 14 - дневен срок от датата на получаване на писмената покана да заплати доброволно неоснователно получена сума в размер на 2 568 лева, заедно с дължимата лихва в размер на 817,23 лева, изчислена до датата на издаване на писмената покана, преизчислена до датата на окончателното ѝ възстановяване. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваната покана е издадена от компетентен орган, в съответната писмена форма, като същата е мотивирана с посочване на конкретните фактически и правни основания за издаването ѝ, като е налице препращане към извършената по надлежния ред проверка на изпълнителя по договора. Съдът е приел, че в производството по издаване на поканата не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като материалният закон е бил правилно приложен, поради което изпълнителят следва да възстанови заплатената стойност на отпуснатите на лицата с увреждане ПСПСМИ от НЗОК/РЗОК, за които са установени нарушения, чийто общ размер правилно е определен на 2 568 лева, върху която сума, на основание чл.24 от Договор № 280519 от 30.06.2022 г., вр. § 1 от Договор № 280519 от 27.03.2025 г. правилно е изчислена и дължимата законна лихва за периода от датата на получаването до датата на възстановяването на сумата. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Противно на възприетото от касатора в касационната жалба, не са били спазени условията и реда за предоставяне и заплащане на ПСПСМИ, определени в чл.4, ал.1, т.3 от ИД, след като е била извършена настройка на помощните средства преди тяхното одобрение. В тази връзка се оспорват и представените от административния орган в преписката доказателства, представляващи екранни разпечатки, които според касатора не са достатъчно доказателство, за да се приеме безкритично, че е налице нарушение. Този извод не може да бъде възприет от настоящата касационна инстанция, тъй като екранната разпечатка е извършена от задължителен за лицата, осъществяващи дейност по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, софтуер. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.16 ЗЗО, условията и редът за заплащане и за сключване на индивидуални договори с производители или с търговци на едро с медицински изделия/техни упълномощени представители за доставка и заплащане на медицински изделия, приложими в болничната медицинска помощ, както и с лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания - за заплащане на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, се определят с наредбата по ал.9. В новелата на чл.44, ал.1, т.4 от Наредба № 10 от 2009 г. /изм. и доп. ДВ. бр.49 от 30 юни 2022г./ за тези лица е създадено задължението да имат осигурена техническа възможност за използване на софтуер, чрез който да има връзка със специализиран софтуер на НЗОК за дейностите по предоставяне, отчитане, контрол и заплащане на ПСПСМИ/ремонтни дейности. Именно от този софтуер са направени екранните разпечатки, приложени в административната преписка, поради което те представляват годно доказателствено средство за обстоятелствата, които са възприети с тях, а именно, че датата, на която е направена настройка на помощното средство, е преди датата на неговото отпускане, а в част от случаите и преди датата на одобрението от РЗОК. Не могат да бъдат възприети и мотивите на касатора във връзка с отпускането на ПСПСМИ извън търговския обект на търговеца, в нарушение на чл.7 от Договор № 280519 от З0.06.2022 г. Не следва да бъде правено разграничение между отпускане и физическо предаване на помощните средства. С оглед заложеното в чл.43, ал.3 от Наредба № 10 нормативно изискване договорите с лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства да се сключват за всеки отделен търговски обект и съответното им задължение освен да се отпускат в конкретния търговски обект и да се отчитат за заплащане в специализирания софтуер на адреса на търговския обект, то не може да бъде възприето тълкуването на касатора за възможност физическото предаване на помощното средство да става в друг търговски обект, различен от отчетения. Предвид изложените съображения, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните от касационния жалбоподател нарушения по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК, е основателно искането на ответника по касацията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но само за касационната инстанция/ в първата съд.инстанция разноски са присъдени/. С оглед фактическата и правна сложност на делото и процесуалната активност на страната, съдът определя, на осн. чл.25а от Наредбата за заплащането на правната помощ, разноски, възлизащи на 77 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение