Определение № 944 от 26.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 395/2026 г.

По делото е постъпила молба от ищеца, с която в предвидения в чл. 63, ал. 1 ГПК срок е заявено искане за продължаване на срока за изпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба чрез представяне на доказателства за заплатена държавна такса за разглеждане на предявените искове. Направено е позоваване на обстоятелства, които се сочи, че препятстват възможността на страната да изпълни тези указания в предоставения от съда едноседмичен срок. Първото от тях е, че заплащането на дължимата по делото от Община Чирпан държавна такса трябва да се извърши с бюджетни средства, а с оглед липсата на действащ държавен бюджет за 2026 г., са налице ограничения за разходите, които общината може да прави до неговото приемане. Ищецът основава искането си и на това, че по образувани срещу него изпълнителни дела са наложени запори върху банковите му сметки, което също затруднява възможността да се осигурят средства за заплащане на държавна такса. Посочва, че затрудненията да се изпълни това задължение в указания от съда срок произтичат и от това, че той е предявил близо 60 иска за отмяна на постановени срещу него арбитражни решения, като по всяко от делата са дадени указания за заплащане на държавна такса. Настоящият съдебен състав като съобрази изложените обстоятелства счита, че може да се заключи, че са налице такива, които създават затруднения за ищеца да изпълни задължението си за отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба чрез представяне на документ за платена държавна такса в размер на 1 510, 10 евро в дадения от съда едноседмичен срок. Ето защо искането за неговото продължаване на основание чл. 63, ал. 1 ГПК е основателно. Новоопределеният срок следва да бъде такъв, че чрез него да се осигури възможността на ищеца да упражни правото си на защита пред съд чрез предявените искове за отмяна на арбитражно решение. Наред с това обаче той трябва да бъде съобразен и с принципа за разрешаването на спора, отнесен до съда, в разумен срок. С оглед на това срокът за изпълнение на дадените указания трябва да бъде продължен с един месец. С определянето на по-дълъг срок не би се постигнал баланс между възможността на ищеца да упражни правото си на защита и принципа за разрешаването на спора в разумен срок. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение