Определение № 50165 от 11.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2941/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 25036842 от 05.05.2022 г. на С. В. С. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 264906 от 21.07.2021 г. по в. гр. д. № 5337/2020 г. на Софийския градски съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 27714 от 30.01.2020 г. по гр. д. № 53014/2014 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от молителя иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК срещу държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, за признаване на установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 21/10.02.2012 г., с адрес в [населено място], район П., с площ от 4788 кв. м, с трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване – друг вид „недървопроизводителна горска площ“. Молителят релевира като основание за отмяна на влязлото в сила решение чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовава на наличие на ново писмено доказателство от съществено значение за изхода на спора – нот. акт № 21 от 27.11.1962 г., том X, дело № 959/1962 г. на нотариус Х. О., I нотариус при Софийския народен съд, с което не е могъл да се снабди при решаването му. С оглед на това иска отмяната на постановеното решение. Ответникът по молбата за отмяна счита същата за процесуално недопустима. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, състав на II г. о., констатира следното: Молбата за отмяна е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице и срещу подлежащ на отмяна съдебен акт, поради което е допустима и са налице предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,