Определение № 217 от 21.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4178/2017 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Г. Н. З. и И. Х. З., от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 146 от 12.07.2016 г. по гр. д. № 5844/15 г. на Върховния касационен съд, І г.о. С посоченото решение е отменено решение № 1140 от 01.06.2015г. по гр.д. № 481/2015г. на Софийския апелативен съд в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 30 ал.3 ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД и вместо това молителите са осъдени да заплатят на основание чл. 30 ал.3 ЗС на В. И. Х., Й. Ж. Х., С. Г. И. и Л. И. И. по 5192.50 лева на всеки, представляващи получени наеми за съсобствен имот за времето от 01.12.2006т. до 01.07.2009г., както и по 1000 лева мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД за периода от 01.12.2006т. до 31.07.2009г., както и 2567 лв. разноски. В останалата му част, с която са отхвърлени предявените срещу Г. Н. З. и И. Х. Зарева искове за разликата до предявените размери, решението на Софийския апелативен съд е оставено в сила. Ответниците по молбата – С. Г. И. и Л. И. И., В. И. Х. и Й. Ж. Х. и Ц. П. А. и А. Н. А., са депозирали по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК писмени отговори, с които заявяват, че молбата за отмяна е недопустима като подадена след преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. При условията на евентуалност молят същата да бъде оставена без уважение, тъй като не са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. При проверка допустимостта на производство, Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното: В молбата, като основание за отмяна, се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С нея са представени писмени документи – молба вх. № 7219/03.10.2012 г. по изпълнително дело № 18/2009 г. при ЧСИ М. К., рег. № 7888, с район на действие СГС и платежно нареждане от 18.01.2013 г., за които се поддържа, че представляват нови писмени доказателства, удостоверяващи съществено за спора обстоятелство, които не са били известни на молителите при неговото решаване. С разпореждане от 13.11.2017 г. молбата за отмяна е оставена без движение и на молителите е дадена възможност да конкретизират момента и начина на узнаване за съществуването на новото обстоятелство и снабдяване с новите доказателства. С молба вх. № 12799/27.11.2017 г. по настоящото дело, Г. Н. З. и И. Х. З. са заявили, че за съществуването на представените с молбата за отмяна писмени документи са узнали на 13.06.2017 г. по повод подадена от тях молба по изпълнително дело. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК, тримесечният преклузивен срок за подаване на молба за отмяна в хипотезата на ново писмено доказателство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК тече от деня, в който молителят е могъл да се снабди с това доказателство. От доказателствата по делото, вкл. от представените от ответниците по молбата за отмяна, не може да се направи категоричен извод тези документи да са били известни на молителите преди повече от три месеца към датата на подаване на молбата за отмяна на 12.07.2017 г., поради което, при наличните данни, следва да се приеме, че молбата е подадена в срок. В конкретния случай молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, основаваща се на твърдение за наличие на новооткрити документи, които според молителите са от значение за фактите по спора, следва на това основание да се приеме за допустима, а преценката, дали доказателствата са „новооткрити” по смисъла на приложимия процесуален закон и дали същите са от съществено значение за делото, ще следва да се извърши със съдебното решение. Молбата за отмяна е редовна и процесуално допустима. Същата съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, подадена е от процесуално легитимирани за това лица, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и са налице предпоставките за насрочване в открито съдебно заседание. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,