Определение № 5912 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4401/2026 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от П. В. М. против разпореждане № 7068/28.02.2026 год. постановено по адм. дело № 11573/2024 год. по описа на Административен съд София град, с което е върната частната жалба на П. В. М. против определение № 27357 от 17.12.2024 год. по същото дело и е оставена без разглеждане частната жалба на П. В. М. срещу разпореждане № 3190 от 31.01.2025 год. постановено по адм. дело № 11573/2024 год. по описа на АССГ. Иска се отмяна на оспорените съдебни актове. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършена проверка на атакуваното разпореждане по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7 дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на П. В. М. срещу отказ на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Красно село да издаде удостоверение за подадени заявления и получени социални помощи от 1992 год. до момента, тъй като счетоводните документи, по които е изплащано се съхраняват 50 години. С определение № 27357/17.12.2024 год. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по адм.д. № 11573/2024 год. по описа на АССГ. Определението е връчено на М. на 18.01.2025 год. На 29.01.2025 год. е подадена частна жалба срещу това определение. Същата е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 27.01.2025 год. Частният жалбоподател иска отмяна на оспореното определение и освобождаване от заплащане на държавна такса. С разпореждане № 3190/31.01.2025 год. съдът е указал на П. В. М. в 7 дневен срок да представи доказателства за срочното подаване на частната жалба, както и да подаде декларация за лично и семейно положение към искането си за освобождаване от заплащане на държавна такса. Съобщението е връчено на лицето чрез неговата майка на 17.02.2025 год. На 24.02.2025 год. е подадена жалба срещу разпореждане № 3190/31.01.2025 год. С процесното разпореждане първоинстанционният съд е върнал частната жалба подадена срещу определение № 27357/17.12.2024 год. като просрочена и е оставил без разглеждане частната жалба на М. срещу разпореждане № 3190/31.01.2025 год. като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебно обжалване. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 229, ал. 1 от АПК на обжалване с частна жалба подлежат разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството или в случаите, изрично посочени в закона. С постановеното от АССГ разпореждане № 3190/31.01.2025 год. по адм. дело № 11573/2024 год. не се прегражда по-нататъшното развитие на производството, същото не попада и сред изрично предвидените в закона случаи, в които определенията и разпорежданията подлежат на инстанционен контрол. С него само се указват нередовностите на жалбата и се дава възможност на страната да ги отстрани. Предвид горното правилно частната жалба на П. В. М. срещу разпореждане № 3190/31.01.2025 год. е оставена без разглеждане като недопустима. Обосновано, с оглед данните по делото, административният съд е приел, че частната жалба на П. В. М. против определение № 27357/17.12.2024 год. постановено по адм. дело № 11573/2024 год. е просрочена, тъй като лицето е получило съобщението за изготвеното определение на 18.01.2025 год., а жалбата е подадена на 27.01.2025 год., т.е след законоустановения 7 дневен срок. Въпреки дадените указания за представяне от страна на частния жалбоподател на доказателства относно срочността на подаване на жалбата такива не са представени. В разпореждането ясно е посочено, че ако дадените указания не бъдат изпълнени частната жалба ще бъде върната. Последните не са отстранени в дадения за целта срок, което е обусловило приложното поле на чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение