Определение № 12840 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10861/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба Ф. У. М. срещу протоколно определение от 28.10.2024 г. постановено по адм. дело № 7429/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставено без уважение искане за спиране на производството по делото до приключване поради отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съд (СЕС). Частният жалбоподател изразява доводи, за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че отправеното запитване е от съществено значение за правилното решаване на спора по процесното дело. Моли съдът да отмени обжалваното определението. Ответникът – председателя на Държавна агенция за бежанците в предвидения в чл. 232 АПК срок не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, намира частната жалба за процесуално недопустима Административен съд София-град е бил сезиран с жалба подадена от Ф. У. М. срещу решение № 74499/02.07.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което се отказва предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. В открито съдебно заседание по адм. дело № 7429/2024 г. по описа на АССГ, проведено на 28.10.2024 г. от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е било релевирано искане за спиране на съдебното производство поради отправено от Административен съд София-град по адм. д. № 7126/2024 г., преюдициално запитване пред Съда на Европейския съюз, във връзка с понятието „трета сигурна страна“, относно Република Турция. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание, административният съд е приел искането на страната за неоснователно, като е посочил, че възможността за евентуално спиране на съдебно производство следва да бъде преценена от касационната съдебна инстанция, при евентуално оспорване на съдебния акт по настоящото дело. Така мотивиран е оставил без уважение искането за спиране на адм. д. № 7429/2024 г. по описа на АССГ, като е указал на страната, че определението подлежи на обжалване. След това съдът е дал ход на делото и го е докладвал, приключил е съдебното дирене и е дал ход по същество, след което е обявил че ще се произнесе с решение в законоустановения срок. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството (с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 АПК) и в случаите, изрично посочени в закона. Настоящият съдебен състав намира, че протоколното определение, не подлежи на обжалване, тъй като е извън уредените две хипотези от чл. 229, ал. 1 АПК. С постановяването му не се прегражда развитието на производството, нито е предвидено изрично в закона, че то подлежи на инстанционен контрол. Налице е хипотезата на чл. 215, т. 4, приложима на основание чл. 236 АПК, поради което частната жалба на Ф. У. М. се явява процесуално недопустима като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. Водим от гореизложеното и на основание чл. 215, т. 4, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение