Определение № 4207 от 22.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3128/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 95, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба от Г. В. К., понастоящем задържан в Затвора- [населено място], срещу Определение № 4650 от 11.02.2025 г. по адм. д. № 6237/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт. Иска се отмяната му и уважаване молбата на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса. Частната жалба е подадена при наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството по адм. д. № 6237/2024 г. по описа на АС – София град е образувано по именувана „частна жалба“ на Г. В. К. срещу Определение №3719 от 09.04.2024 г. по адм.дело №935 от 2024 г. С обжалваното пред ВАС Определение № 4650 от 11.02.2025 г. по адм. д. № 6237/2024 г. по описа на АССГ, съдът е оставил без уважение исканията на Г. К. за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство по делото. За да откаже освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса за производството, АССГ, изхождайки от представената от К. декларация за имуществено състояние, е приел, че същият разполага с недвижимо имущество, поради което не отговаря на изискванията за освобождаване от държавна такса. Отказа си да предостави на молителя исканата от него правна помощ съдът е обосновал с разпоредбата на чл.24, т.1 от ЗПП- макар формално да отговаря на изискванията за предоставяне на правна помощ по чл.23 от ЗПП, предоставянето на такава не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла за лицето, кандидатстващо за нея. Съдът се е обосновал с обстоятелството, че с оглед засиленото служебно начало в административния процес ищецът няма нужда от адвокат, стига да посочи коректно обстоятелствата, които твърди и искането си към съда. Определението в частта с която е оставено без уважение искането за отвод на съдията-докладчик не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което не е предмет на проверка от настоящата инстанция. Така постановеното определение на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Обоснован е изводът, че твърдението на Г. К., че не разполага с достатъчно средства да заплати държавната така, е недоказано. От справките за имущественото състояние на К. може да се направи извод, че той притежава достатъчно имущество да заплати държавна такса. Системата за правна помощ включва процесуално представителство в случаите, когато законът предвижда задължителна адвокатска защита или представителство и по преценка на съда, тогава, когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Обосновано и при правилно приложение на закона е прието в обжалваното определение, че отправеното до него искане е неоснователно. Искането за предоставяне на правна помощ, отправено до съда, се основава единствено на липсата на средства за ангажиране на адвокат. При извършената преценка за характера на производството и при въведените от ищеца обстоятелства в молбата му обосновано съдът е приел, че интересите на правосъдието в случая не изискват предоставянето на правна помощ. Поради това не е налице едно от кумулативно предвидените условия по чл. 23, ал. 2 от ЗПП за упражняване на правото по чл. 21, т. 3 от ЗПП, с оглед на което искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ правилно е оставено без уважение. Изложените в частната жалба доводи не основават друг извод, тъй като се основават единствено на предположения на ищеца относно евентуалното развитие на съдебното производство. По изложените съображения определението в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение