Определение № 365 от 17.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 845/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по искане на Ф. Е. М., Е. Ф. М. и М. Ф. М. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 387 от 24.10.2013 г. по гр.д.№ 1308/ 2013 г., с което е потвърдено решение на Казанлъшки районен съд по гр.д.№ 247/ 2012 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касаторите против [фирма], [населено място], искове, квалифицирани по чл.200 КТ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при трудова злополука смърт на наследодателката им Ш. Ю. М., в размер 20 000 лв за ищеца Ф. М. и по 10 000 лв за ищците Е. и М. М.. Касаторите поддържат в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС процесуалноправните въпроси за правомощието на въззивния съд при ново разглеждане на делото да отхвърли исковете, ако решението му е отменено от касационната инстанция само с указания за определяне на размера на обезщетението; и за задължението на въззивния съд да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и да посочи как се извършва приспадане на платеното застрахователно обезщетение. Повдигнат е и материалноправният въпрос съставлява ли груба небрежност на пострадал при трудова злополука работник поведението, изразяващо се в невъзможност да се реагира на приближаваща опасност поради уплаха, който според касаторите има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна – [фирма], [населено място] – оспорва жалбата и поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като при новото разглеждане на делото въззивният съд спазил указанията, дадени в отменителното решение на ВКС, другият повдигнат процесуалноправен въпрос е бланкетен, а материалноправният въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд разглежда спора за втори път, при първото разглеждане на делото по същество предявените искове са уважени с мотиви, че наследодателката на ищците е починала при трудова злополука, а от това те са търпели неимуществени вреди. Отхвърлени са възраженията за съпричиняване на вредите от пострадалата, тъй като стресът пред приближаващ влак и невъзможността да се реагира не съставляват проява на груба небрежност. По жалба на [фирма], [населено място], състав на Върховния касационен съд отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане като посочил, че когато съдът разглежда претенции за обезщетяване за неимуществени вреди от трудова злополука трябва най-напред да се произнесе за общия размер на дължимото обезщетение, след това да се произнесе по евентуално съпричиняване и впоследствие да пристъпи към приспадане на платените застрахователни обезщетения за същите вреди. Тъй като въззивният съд не е процедирал по този начин, делото е върнато за ново разглеждане, приключило с обжалваното решение. В него съдът е определил размер на обезщетението за всеки от ищците, определил е процент съпричиняване при груба небрежност от страна на пострадалата и ги е намалил, след което е приспаднал платените от поддържана от работодателя застраховка обезщетения на ищците и е приел, че те са изцяло обезщетени за търпените неимуществени вреди. При тези мотиви на въззивната инстанция процесуалноправните въпроси не обуславя въззивното решение. Въззивният съд е спазил указанията на касационната инстанция при новото разглеждане на спора и е процедирал изцяло според даденото по реда на чл.291 ГПК тълкуване в отменителното решение. Досежно конкретния размер на обезщетението той не е имал указания, а и такива не би могло да бъдат дадени, тъй като не става въпрос за приложение на закона, а за фактически въпрос. След като е посочил какъв размер на обезщетението приема, съдът е процедирал съобразно получените указания и не е изградил изводите си в противоречие с тълкуването в отменителното решение. Дали преценката му е правилна, в производството по чл.288 ГПК не може да се преценява. Материалноправният въпрос обаче обуславя въззивното решение, а има и претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което касационното обжалване следва да се допусне. По изложените съображения Върховният касационен съд