Определение № 9937 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10319/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 60, ал. 10 от АПК. Образувано е по частна жалба на Сдружение "Институт по социални дейности и практики" представлявано от председателя А. П. чрез адв. Д. Гитева срещу определение № 1521 от 11.08.2026 год. постановено по адм. д. № 524/2026 год. по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлено искането му за спиране на допуснатото с т. III от Заповед № РД-25-1305/15.06.2026 год. на Кмета на община Шумен предварително изпълнение. Частният жалбоподател счита определението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Прави искане съдът да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да отмени разпореждането по чл.60 от АПК. Ответникът по частната жалба в писмен отговор намира същата за неоснователна. Счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, тричленен състав на Шесто отделение, намира, че частната жалба е редовно подадена от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол акт, съгласно в чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, във връзка с чл. 60, ал. 10 от АПК и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Сдружение "Институт по социални дейности и практики" срещу т. III от Заповед № РД-25-1305/15.06.2026 год. на Кмета на община Шумен, с която на основание чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта. Със същата сдружение "Асоциация за социално развитие Вижън" е определено за спечелил конкурс за възлагане управлението на социална услуга "Център за работа с деца на улицата", а Сдружение "Институт по социални дейности и практики" е класирано на второ място. С т. III от заповедта е допуснато предварително изпълнение на същата на основание чл.60 от АПК като са изложени мотиви, че е налице особено важен обществен интерес свързан с осигуряване непрекъсваемостта на предоставянето на социалната услуга и гарантиране правата и подкрепата на нейните потребители. Отлагането на изпълнението на заповедта до влизането и в сила би могло да създаде риск от прекъсване или затрудняване на предоставянето на услугата. Първоинстанционният съд след запознаване с административната преписка е направил преценка, че заповедта е издадена от компетентен орган, изложил достатъчно фактически и правни основания в административния акт, които да обосновават допускането на предварителното изпълнение. Счел е и че от данните по делото не може да се обоснове извода, че засягането на интересите на оспорващия в случая е противопоставимо по значимост на визираните в заповедта обществени интереси. По изложените съображения съдът постановил обжалваното определение. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав споделя изводът на първоинстанционния съд, че обжалваното разпореждане е издадено при правилно приложение на материалния и процесуален закон. В разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК са уредени няколко хипотези при наличието на които е допустимо предварително изпълнение на административен акт, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес. Предварителното изпълнение е изключение от правилото, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила административни актове. Като всяко изключение то се прилага при стриктно, ограничително тълкуване на разрешаващата го правна норма. Затова в тежест на административния орган е да обоснове наличието на една или няколко от лимитативно изброените в разпоредбата предпоставки, обосноваващи необходимостта от допускане на предварително изпълнение на административния акт. /чл. 60, ал. 2 АПК/. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че изложените от административния съд мотиви за допускане на предварителното изпълнение обосновават предвидените в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК основания – защита на особено важен обществен интерес и осигуряване живота и здравето на потребителите на социални услуги във връзка с целите, посочени в чл. 1, ал. 2 от Закона за социалните услуги. Посочените от органа обстоятелства досежно естеството на предоставяната услуга, уязвимите потребители на които същата се предоставя, необходимостта от непрекъсваемост на предоставянето и значителните и труднопоправими вреди, които биха възникнали, ако се прекрати предоставянето на услугата аргументират нуждата от допускане на предварително изпълнение на Заповед № РД-25-1305/15.06.2026 год. на Кмета на община Шумен. Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че са налице фактически и правни основания, послужили на административния орган за допускане на предварително изпълнение на посочената заповед, които кореспондират с посочената от органа цел. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от твърдените пороци, релевирани с частната жалба и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответникът по частната жалба за присъждане на разноски е основателна. Следва да се осъди Сдружение "Институт по социални дейности и практики" да заплати на Община Шумен разноски за настоящото производство в размер на 102, 25 евро за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, Шесто отделение