Решение № 199 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13750/2014 г.

Решение № 199 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13750/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. З. П., действаща като ЕТ "В. - З. П.", моли да бъде отменено решение № 1898/20.08.2014 г. по адм. д. № 3212/2012 г. на Пловдивския административен съд като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена изцяло и да й бъдат присъдени разноски Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "ОДОП" - П. по съображения в писмени защити моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в частта за определените осигурителни вноски с лихви. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 161202518/29.06.2012 г. на ТД на НАП-П., с който са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г., чл. 48 и чл. 33 от ЗДДФЛ за 2007 г. - 2010 г. и в частта за определен осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО с лихви за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2010 г., определени след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 7 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи в дейността на едноличния търговец, воденото счетоводство не позволява определяне на данъчната основа и доходите на физическото лице не съответстват на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Правилен е изводът на съда, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за дейността на едноличния търговец. Обоснован е изводът на съда, че са събрани достатъчно доказателства за осъществяване на доставките на хранителни и нехранителни стоки по фактурите на доставчиците, с които търговецът има трайна отношения, но не са осчетоводени от ревизираното лице. По делото са събрани доказателства за механизма на доставките - стоките са закупувани от обекти на доставчиците, транспортирани от ревизираното лице, във фактурите като получател е посочена З. П., плащането е извършвано в брой в момента на предаване на стоките и издаване на фактурите. Правилен е изводът на съда, че липсата на подпис върху част от фактурите за получател не води до извод за неосъществена доставка при установеният механизъм на доставките, осчетоводяване на фактурите от доставчиците, както и на плащанията по тях, наличието на стокови запаси от същите стоки по счетоводни данни на доставчиците към датите на продажбите, установена кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците. Подпис на получателя не е съществен реквизит на фактурата по чл. 7, ал. 1 от ЗСч (отм.), действащ през ревизирания период. Правилно съдът се е позова на тълк. р. № 5/2004 г. на ВАС в същия смисъл. Представена е декларация от В. П. - съпруг на ревизираното лице на л. 838 от делото, според която при закупуване на стоки във търговските обекти на фирмата фактурите и другите придружаващи документи са подписвани и стоката е получавана от З. П., В. П. или от назначените на трудов договор лица във периода 2004 г. - 2009 г. При извършване на дейност в 6бр. търговски обекти и предвид декларацията от В. П. - съпруг на ревизираното лице и представеното пълномощно за него обосновано съдът е приел, че съпругът се е подписвал от името на З. П. при получаване на стоките, предвид и ведомостите за заплати, според които е работил като продавач в едноличния търговец през целия ревизиран период. Ревизираното лице не е осчетоводило и фактурите за заплащане на наем за наети обекти, издадени от "С.-З. пясъци" АД по приложен договор за наем на три щанда в хотел в комплекс "С.-З. пясъци" и от "Международен панаир" АД за отдаване под наем на щанд от Пловдивския панаир. За тези щандове не се спори, че дружеството е ползвало същите под наем. Ревизираното лице системно не е осчетоводявало фактурите за закупените стоки и законосъобразно органите по приходите и съдът са приели, че неосчетоводените, закупени стоки са продадени, като за продажбите не са осчетоводени приходи и са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК и определяне на данъчната основано по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Разносна търговия е извършвана единствено от "Т. - 1" ООД като е представена фактура за доставка на подправки от 2.07.2009 г., неподписана от съставител, стойността, по която съдът следваше да изключи от изчисленията на данъчната основа за 2009 г., тъй като не е представена и посочената в обясненията на доставчика стокова разписка за предаване на стоката. Стойност по фактурата е 27,36 лв. В РА за 2009 г. е определен реализиран приход от 34 600,85 лв. при отчетна стойност на продадените стоки от 10 474,63 лв. при средна надценка при продажбите за годината по данни от счетоводството на ревизираното лице и е определена данъчна основа за 2009 г. представляваща укрит доход от получените неосчетоводени стоки и получените приходи след продажбата им в размер 24 126,22 лв. На отчетна стойност от 27,25 лв. при посочената в РА надценка неотчетеният приход е в размер 63 лв., от която сума следва да се спадне отчетната стойност и се получава сумата 35,65 лв., за която данъкът за годината от 15 % е в размер 5,35 лв., която сума следва да се спадне от определения за годината данък от дейността като едноличен търговец в размер 1777,68 лв. и се получава данък за внасяне от 1772,33 лв., а лихвата се намалява на 396,53 лв. В РА са определени задължения върху доходи от продажба на недвижими имоти, които са закупени преди по-малко от 5 години и не са единствено жилище на семейството, които са били намалени при обжалването по административен ред с решението на директора на Дирекция "ОДОП" с 10 % - законно установени необходимо присъщи разходи. Съдът правилно е отхвърлил жалбата в тази част. В частта за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за облагане доходите на Петкова като физическо лице съдът не е обсъдил описаните в РД и РА парични потоци за всяка от годините, от които е видно, че данъчната основа е определяна върху моментни превишения на разходите над приходите на лицето вместо върху превишение на разходите над приходите, изчислено на годишна основа, както изискват ЗДДФЛ и ЗОДФЛ (отм.). Изчислени приходите и разходите на годишна основа дават следните резултати: За 2005 г. приходите са 32 515,12 лв., разходите са 44 217,54 лв., превишението на разходите над приходите е в размер 11 702,32 лв., от което половината формира облагаем доход за З. П. в размер 5851,16 лв., за който дължимият данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е в размер 795,26 лв., а съответната лихва е в размер 600,65 лв. Съдът следваше да отмени РА в частта, с която за 2005 г. е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за внасяне над 795,53 лв. и лихви над 600,65 лв. В тази част правилно е прието наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е определен данък и лихви над посочените размери и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата. В останалата част решението е правилно. За 2006 г. приходите са 170 599,43 лв., разходите са 122 246,26 лв., превишение на разходи над приходи не е налице, поради което не е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за определяне на данък върху доходите за тази година в размер 4067,22 лв. върху данъчна основа от 19 596,74 лв., който съдът следваше да отмени. От общото годишно данъчно задължение от 25 792,56 лв. остава данък за внасяне 21 725,34 лв., за който съответните лихви са в размер 13 660,15 лв. Решението следва да бъде отменено в частта, с която за 2006 г. е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е определен данък за внасяне над 21 725,34 лв. и лихви над 13 660,15 лв. и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА. За 2006 г. правилно съдът е отхвърлил доводите за предоставен заем от свидетеля Я. - приятел на ревизираното лице. При доходи за годината в посочените размери не е имало нужда от сключване на заем. Правилно показанията на свидетеля са преценени като дадени от заинтересувано лице. За 2007 г. приходите са 920 230,24 лв., разходите са 907 603,86 лв., превишение на разходи над приходи не е налице, поради което не е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за определяне на данък върху доходите за тази година в размер 73,53 лв. върху данъчна основа от 2767,64 лв., който съдът следваше да отмени. От общото годишно данъчно задължение от 47 714,50 лв. остава данък за внасяне 47 640,97 лв., за който съответните лихви са в размер 23 266,86 лв. Решението следва да бъде отменено в частта, с която за 2007 г. е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е определен данък за внасяне над 47 640,97 лв. и лихви над 23 266,86 лв. и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА. Обосновано съдът не е кредитирал свидетелските показания на свидетелката Ц. П. - сестра на съпруга на ревизираното лице за предоставен заем, предвид роднинските отношения. Посочените по-горе приходи за годината, надхвърлящи разходите, изключват необходимостта от взимане на заем за ревизираното лице. За 2008 г. приходите са 205 633,62 лв., разходите са 245 003,31 лв., превишението на разходи над приходи в размер 39 369,69 лв., от което половината от 19 284,84 лв. формира облагаем доход за З. П. В РА е определена облагаема основа за 2008 г. за ревизираното лице 22 083,79 лв. - с 2798,95 лв. в повече, за която разлика данъкът по чл. 48 от ЗОДФЛ (отм.) е в размер 279,90, с колкото неправилно е завишен данък за 2008 г. /общо 4050,47 лв./. За 2008 г. дължимият данък, изчислен на годишна основа, е в размер 3770,57 лв., а съответната лихва е в размер 1295,58 лв. Съдът следваше да отмени РА в частта, с която за 2008 г. е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за внасяне над 3770,57 лв. и лихви над 1295,58 лв. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е определен данък и лихви над посочените размери и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата. В останалата част решението е правилно. За 2009 г. приходите са 129 542,19 лв., разходите са 55 197,64 лв., превишение на разходи над приходи не е налице, поради което не е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за определяне на данък върху доходите за тази година в размер 3697,04 лв. върху данъчна основа от 36 970,36 лв., който съдът следваше да отмени. От общото годишно данъчно задължение от 5474,72 лв. като се извадят 3697,04 лв. и посочените по-горе 5,35 лв. за фактурата без подпис на съставител остава данък за внасяне 1772,33 лв., за който съответните лихви са в размер 396,53 лв. Решението следва да бъде отменено в частта, с която за 2009 г. е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е определен данък за внасяне над 1772,33 лв. и лихви над 396,53 лв. и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА. За 2010 г. приходите са 209 042,35 лв., разходите са 149 605,79 лв., превишение на разходи над приходи не е налице, поради което не е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за определяне на данък върху доходите за тази година в размер 393,51 лв. върху данъчна основа от 3935,14 лв., който съдът следваше да отмени. От общото годишно данъчно задължение от 509,21 лв. като се извадят 393,51 лв. остава данък за внасяне 115,70 лв., за който съответните лихви са в размер 14,30 лв. Решението следва да бъде отменено в частта, с която за 2010 г. е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е определен данък за внасяне над 115,70 лв. и лихви над 14,30 лв. и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА. Решението е неправилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени вноски за ревизираните периоди за ДОО -15 276,77 лв. с лихви, за ДЗПО-УПФ - 3944,37 лв. с лихви и за ЗО - 5737,55 лв. с лихви предвид тълк. р. № 1/18.05.2016 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВАС. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски по делото съразмерно на уважената част от жалбата за 265,37 лв. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 2804,61 лв. - общо 5609,22 лв. или по компенсация касаторката следва да заплати на ответника 5343,85 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,