Определение № 2960 от 10.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5273/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от ответника по касационната жалба и по иска О. Д. М., чрез адв. А. К., за допълване на прекратително протоколно определение от 18. 02. 2025 г. по гр. д. № 5273/2023 г. на ВКС, 1 г. о., в частта за разноските, като касаторът И. Х. П. бъде осъден да заплати на О. Д. М. сумата 1500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция. Подаден е отговор от ответника по молбата И. Х. П., чрез адв. С. М., с който се поддържа неоснователност на молбата по съображения, че до приключване на проведеното на 18. 02. 2025 г. заседание не са представени от процесуалните представители на ответника доказателства за извършване на претендираните разноски. Настоящият състав на Първо гражданско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата по чл. 248 ГПК е допустима, но неоснователна. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 6/6. 11. 2013 г. по т.д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, точки 3 и 11, както и с постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения на ВКС (напр. определение № 36 от 26. 01. 2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г. на ВКС, 1 г.о.), искането за присъждане за разноски и представянето на доказателства за извършването им, както и искането по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се заявят/представят до приключване на последното проведено открито съдебно заседание пред съответната инстанция. Срокът по чл. 80 ГПК за предявяване на претенция за присъждане на разноски за съответната инстанция и представяне на доказателства за извършването им не се прилага само когато страната, поради развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него – поради непровеждане на открити заседания (напр. в производство по чл. 288 ГПК) или без надлежно осъществена размяна на книжа, в които хипотези тя може да предприеме посочените процесуални действия в срока по реда на чл. 248 ГПК. В случая, пред касационната инстанция е проведено открито съдебно заседание на 18. 02. 2025 г., за което ответникът по касационната жалба О. Д. М. е бил редовно призован. Заседанието е проведено в присъствието и с участието на процесуалните представители на О. Д. М. – адв. К. и адв. Б. и на касатора И. Х. П. – адв. М.. До приключване на проведеното открито заседание, в което е постановено прекратителното определение, от страна на пълномощниците на О. М. не е предявена претенция за присъждане на разноски за касационната инстанция, нито са представени доказателства за извършване на разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение. Затова и прекратителното определение не съдържа произнасяне по отговорността за разноски. Договорът за правна помощ и преводното нареждане за плащане на възнаграждението от 10. 02. 2025 г. са представени с молбата по чл. 248 ГПК. Разпоредбата на чл. 80 ГПК определя края на срока „до приключване на последното заседание“, като е без значение дали в заседанието производството е прекратено или делото е разгледано и обявено за решаване. Искането за присъждане на разноски се явява преклудирано и разглеждането му е недопустимо, а това обуславя неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. Воден от горното, настоящият състав