Определение № 50211 от 31.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2017/2018 г.

С молба с вх. № 503244/11.07.2023 г. адв. С. В. П., моли да и бъде издаден разходен касов ордер за, т.е. – да и бъде изплатено определеното възнаграждение, в качеството `и на назначен от съда особен представител по делото на ответницата С. А. Т..

Молбата е неоснователна.

С постановеното по делото определение № 31/06.02.2020 г. съдът е изменил в частта за разноските предходното си определение № 295/25.07.2019 г., като е осъдил ответниците И. Е. Д. и Р. А. Ш.-П. да заплатят на ищеца П. П. С. разноски по делото в размер 27 349 лв. С разпореждане № 205/26.10.2020 г. съдът е конституирал по делото на мястото на починалата ответница И. Е. Д. процесуалните и правопремници – 21 лица, едно от които е С. А. Т.. С разпореждане № 28/15.02.2021 г. съдът е установил, че преписи от разпореждане № 205/26.10.2020 г. и определение № 31/06.02.2020 г. са връчени на ответницата С. А. Т. по реда на член 47, ал.ал. 1-5 от ГПК, поради което, съгласно чл. 47, ал. 6 от ГПК, съдът е предприел действия по назначаване на особен представител на тази ответница, като е определил възнаграждение за същия в размер 100 лв. – съгласно чл. 47, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв и във вр. с чл. 11 и с чл. 7, ал. 1, т. 7 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ (в тогава действащата редакция на наредбата) и е дал указания на ищеца П. П. С. да внесе тези разноски по депозитната сметка на ВКС. С разпореждане № 49/08.03.2021 г. съдът е установил, че тези указания са изпълнени. С разпореждане № 59/12.03.2021 г., след като е бил уведомен с писмо № 52987/2021 от 10.03.2021 г. от председателя на САК, че за особен представител на ответницата С. А. Т. е определена адв. С. В. П., съдът е назначил последната за особен представител на тази ответница. Със същото разпореждане № 59/12.03.2021 г. съдът е разпоредил да се връчат на ответницата С. А. Т., чрез назначения и особен представител адв. С. В. П., преписи от същото разпореждане, както и от разпореждане № 205/26.10.2020 г. и от определение № 31/06.02.2020 г., с указание, че последното подлежи на обжалване, както е посочено в него – с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването. Тези преписи са редовно връчени на 31.03.2021 г. – лично на адв. С. В. П.. След получаването на преписите, адв. С. В. П. не е предприела по делото никакви процесуални действия от името на ответницата С. А. Т., за чиито особен представител е назначена.

При така установените обстоятелства, съдът намира, че няма основание за изплащане на определеното възнаграждение в размер 100 лв., по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 6, изр. 2 от ГПК, възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, но не по-малко от една втора от него. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован, като тази разпоредба препраща към минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени с Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ. В случая, както вече беше посочено, с разпореждане № 28/15.02.2021 г. съдът е определил възнаграждението в размер 100 лв., което е една втора от минималния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 11 и чл. 7, ал. 1, т. 7 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ (в тогава действащата редакция на наредбата) – за изготвяне на частна жалба, процесуална възможност за подаването на каквато е имала ответницата С. А. Т. – срещу определение № 31/06.02.2020 г. Както стана ясно, такава частна жалба не е изготвена и не е подадена от адв. С. В. П., в качеството `и на особен представител ответницата С. А. Т., нито пък са били предприети каквито и да било други активни процесуални действия по делото от името на последната. Съдът намира, че единствено пасивното процесуално действие, изразяващо се в получаването на преписи от съдебни актове в случая, не може да обоснове заплащането на каквото и да било възнаграждение на назначения особен представител, предвид изричното изискване на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, че такова адвокатско възнаграждение следва да е справедливо и обосновано по размер.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение