Решение № 1017 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13458/2013 г.

Решение № 1017 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13458/2013 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Лидия Семова Инжова от гр. Смолян, ул. "Перелик", № 8, вх. Б, ет. 4, ап. 17 като физическо лице и в качеството й на ЕТ "Лидия Инжова", против Решение № 1648 от 18.07.2013 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 222 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 211203150/16.10.2012 г., на орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 1586 от 28.12.2012 г. на Зам. Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, а сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. Пловдив, с който са установени следните публични задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ по години: за 2007 г. в размер на 12 645,82 лв. и лихви 6 555,41 лв.; за 2008 г. в размер на 13 326,09 лв. и лихви в размер на 4 898,19 лв.; за 2009 г. в размер на 4 222,33 лв. и лихви 1 074,56 лв. и за 2010 г. в размер на 5 418,16 лв. и лихви 819,64 лв., както и задължения за ЗОВ за периода 2007 г. - 2010 г.: вноски за ДОО в размер на 9 558,46 лв. и лихви 6 611,56 лв.; вноски за ДЗПО в размер на 3 143,71 лв. и лихви 2 073, 31 лв. и вноски за ЗО в размер на 4 292,42 лв. и лихви в размер на 1 407,74 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в погрешни фактически изводи относно размера на наличните парични средства на ревизираното лице към 1.01.2007 г. - началната дата на ревизирания период. Необосновано било прието от съда, че не е доказано получено дарение от накити и пари на стойност 200 000 лв. от бащата на жалбоподателката пред 1999 г., както и връщането на паричен заем от 300 000 лв., даден от жалбоподателката през 2004 г. на Федя Руженов. Със сумата общо 500 000 лв. е оправдана установената разлика между извършените от РЛ разходи и доказаните приходи. Твърди се, че поради неправилно формиране на данъчната основа, в противоречие със закона са начислени и дължимите осигурителни вноски по години. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП "- Пловдив при ЦУ на НАП, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото - неоснователна поради следното: Пред първоинстанционния съд безспорно е било установено превишаване на извършените от ревизираното лице разходи над доказаните приходи, в качеството му на физическо лице и от дейността му като едноличен търговец, като основание за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, което не се оспорва и в касационната жалба. Неопровергани са останали констатациите на РА, че РЛ не имало никакви доходи от трудови или граждански договори, а предприятието му на едноличен търговец е работило на загуба през ревизираните години. Извършените разходи, които не се оспорват нито като вид, нито като стойност, са за закупуване на недвижими имоти и МПС, внасяни средства по банкови сметки, пътувания в чужбина и внасяне на суми в предприятието на ЕТ. Фактическият спор пред административния съд се е свел до оправдаване на извършените разходи със сумата 500 000 лв., за които РЛ е твърдяло, че 300 000 лв. са получени обратно парични средства, дадени от него на заем през 2004 г., а останалите средства били дарени пари и ценности от бащата на жалбоподателката през 1999 г. и починал след това. Обосновани са фактическите изводи на първоинстанционния съд относно недоказването на даването в заем на сумата 300 000 лв. на лицето Федя Руженов през 2004 г. и връщането на тези пари през 2007 г. в ревизирания период. Тежест на ревизираното лице е било доказването на посочените факти с правно значение, поради презумптивната доказателствена сила на констатациите на РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Представеният договор за паричен заем, анекси към него-за превръщането му в безлихвен и за връщане на сумата са преценени от решаващия съд в качеството им на частни документи, без обвързваща съда и страните материална доказателствена сила, с оглед на всички обстоятелства по делото. Правилно съдът е приел, че за целите на данъчното облагане, не може да бъде формиран извод за реално получаване на суми по декларирани заеми или дарения единствено въз основа на твърденията на самите лица, макар обективирани и в писмени документи, без да се установи наличие на парични средства у заемодателите или дарителите по договорите или без да се установи по безспорен начин предаването на парите. В настоящия случай, в ревизионния доклад на стр. 13, е извършена констатация, въз основа на писмени обяснения на ревизираното лице, че през 2004 г. лицето е разполагало с парични средства за даде назаем сумата 300 000 лв. на Ф. Руженов, защото е получило 200 000 лв. /дарение на пари и ценности/ от баща си, починал през 1999 г. Става дума за същата парична сума, която отделно от дадените на заем средства лицето претендира да оправдава извършените разходи. Въпросното противоречие в обясненията на ревизираното лице правилно е взето предвид от административния съд. Съдът е отчел и факта, че връщането през 2007 г. на сумата не е било декларирано в обясненията на жалбоподателката /л. 91 и сл./, дадени в хода на извършената на лицето предварителна проверка, въпреки, че с ИПДПОЗЛ № К8-8605/11.11.2011 г. е било изискано именно представяне на доказателства за получени от лицето доходи през проверявания период, включително и 2007 г. Поради това и липсата на достоверни дати върху представените частни документи, съдът обосновано е приел, че липсват убедителни доказателства за твърдяните от РЛ факти. Относно твърдяното дарение на пари и ценности от бащата на ревизираното лице, съдът с право е взел предвид, че макар да не се изискват писмени документи при обичайни дарения между близки роднини, все пак следва да е доказано, че дарителят следва да е разполагал с предмета на дарението, за което в настоящия случай не са представени никакви доказателства. Такива не са представени и относно съхранението на сумата, а освен това става дума за пари и ценности на стойност висока за средния жизнен стандарт на страната. Съдът е взел предвид и неяснотата относно извършването на самото дарение, като е изтъкнал, че в свидетелските си показания сестрата на ревизираното лице е установила, че златни монети на стойност 60-70 хиляди лева /без никаква конкретизация/ бащата е поделил на трите си дъщери, а едва в последствие двете сестри се отказали в полза на ревизираното лице. Въпросният отказ от дарение не е посочен в обясненията на ревизираното лице. Правилно съдът е приел, че не е доказана и продажбата на въпросните накити, за да може с паричната сума от нея да се оправдае част от извършените разходи, още повече, че периодът между 1999 г. и 2007 г. е значителен. Неоснователно е касационното оплакване за несъобразяване на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, защото нейната задача е била само да се изчисли дали при доказана въпросна сума от 500 000 лв. на разположение на ревизираното лице се оправдават направените в ревизирания период разходи. Предвид изложеното първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение