Определение № 290 от 24.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3124/2023 г.

Подадена е молба по чл. 282, ал. 5 ГПК от „Търговска банка Д“ АД за освобождаване и връщане на внесеното от дружеството, на осн. чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, парично обезпечение в размер на 68908, 40 лв. за спиране изпълнението на решение № 1330 от 09.11.2022 г. по в.гр.д.№ 2715/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е потвърдено решение № 4872 от 02.07.2019 г., поправено и допълнено с решение № 2078 от 16.03.2020 г., и двете постановени по гр.д.№ 4586/2018 г. на Софийски градски съд, I ГО, 21 състав, с което “Търговска банка Д”АД е осъдено да заплати на И. В. Г., на основание чл. 49 ЗЗД, следните суми: сумата 55900 лева - обезщетение за имуществени вреди, причинени й от виновно противоправно поведение на служители на “Търговска банка Д”АД, изразяващо се в изплащане на “Агрогруп 78”ЕООД на посочената сума, въпреки наложения запор върху банковата сметка на “Агрогруп 78”ЕООД, с обезпечителна заповед № 267 от 21.11.2017г., издадена по ч.гр.д.№ 465/2017 г. по описа на Районен съд-Генерал Тошево, с което ищцата е била лишена от възможността за принудително събиране на посочената сума; сумата 10000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от посоченото поведение на служители на ответната банка, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания, заради лишаване от възможността за събиране на посочената сума от “Агрогруп 78”ЕООД, необходима за отглеждане на двете непълнолетни деца на ищцата, едното от което се е нуждаело от специфични медицински грижи. Молителят твърди, че са налице предпоставките на чл. 282, ал. 5 ГПК за уважаване на молбата, тъй като с постановеното решение № 360 от 17. 06. 2024 г. по гр. д. № 3124/2023 г. на ВКС, 1 г.о., е обезсилено въззивното решение в частта, уважаваща иска по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди над сумата 18633, 34 лв. до сумата 55900 лв., а присъдените на основание чл. 49 ЗЗД суми от 18633, 34 лв. обезщетение за имуществени вреди (в която част въззивното решение е потвърдено) и 10000 лв. обезщетения за неимуществени вреди (в която част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определението по чл. 288 ГПК) са платени от дружеството на ищцата, по банков път. Ответницата по молбата И. В. Г. е изразила становище за неоснователност на молбата по съображения, че внесената от банката парична гаранция от 68908, 40 лв. за спиране изпълнението на въззивното решение покрива и вземането на ищцата за законни лихви върху главниците от предявяване на иска до изплащането им – което вземане е предмет на друго исково производство, образувано след приключване на настоящото, и все още не е погасено от банката, както и вземането на ищцата за разноски, направени по настоящото исково производство, в размер на 3008, 40 лв., които също не са платени от банката на ищцата. Съставът на Върховния касационен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото прие следното: Молбата на „Търговска банка Д“ АД за освобождаване и връщане на внесеното от дружеството, на осн. чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, парично обезпечение в размер на 68908, 40 лв. за спиране изпълнението на решение № 1330 от 09.11.2022 г. по в.гр.д.№ 2715/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, е основателна. За частта от 37266, 67 от внесената парична гаранция е налице основанието по чл. 282, ал. 5 ГПК за връщането й, тъй като въззивното решение е обезсилено в частта му потвърждаваща първоинстанционното в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен над сумата 18633, 33 лв. до сумата 55900 лв., т.е. за сумата 37266, 67 лв. За частта от 28633, 33 лв. от внесената парична гаранция също са налице основания за връщането й на дружеството, тъй като паричната гаранция обезпечава изпълнението на присъдените с решението суми, а присъдените в полза на ищцата суми в общ размер 28633, 33 лв.:- 18633, 33 лв. обезщетение за имуществени вреди и 10000 лв. обезщетение за неимуществени вреди са преведени по банков път, по сметка на ищцата, с преводни нареждания от 12. 04. 2024 г. (сумата 10000 лв.) и от 11. 07. 2024 г. (сумата 18633, 34 лв.). Това е видно от приложените към молбата писмени доказателства – преводни нареждания за кредитен превод и справки за банкови и платежни сметки на ищцата към 11. 04. 2024 г. и към 09. 07. 2024 г. Неоснователен е доводът на ищцата, че молбата за връщане на гаранцията е неоснователна, тъй като дружеството не е платило на ищцата дължимите върху присъдените суми в общ размер 28633, 33 лв. законни лихви. В предмета на настоящото дело не е включена претенция по чл. 86 ЗЗД, нито са претендирани присъждане на законни лихви върху главниците от предявяване на иска до окончателното им изплащане, поради което внесената парична гаранция по чл. 282, ал. 1, т. 1 ГПК не обезпечава събирането на дължими вземания по чл. 86 ЗЗД. А и ищцата твърди и представя доказателства, че такава претенция е предявена след приключване на производството по настоящото дело, с искова молба вх. № 318129/9. 10. 2024 г. по описа на СРС.. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 6/23. 10. 2015 г. по т.д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в понятието "присъдена сума" се включват уважените от съда за конкретна сума главни и акцесорни вземания, предмет на предявения иск, респ. искове, но не и относително определени и променливи във времето вземания, каквото е акцесорното вземане за лихви, изтекли след предявяване на иска, респ. исковете, чийто размер е обусловен и от периода от началния им момент до момента на погасяване на главното вземане. Неоснователен е и доводът на ищцата, че молбата за връщане на гаранцията не следва да се уважава, тъй като дружеството не е платило на ищцата присъденото на адв. С. Г., на основание чл. 38 ЗА, възнаграждение за безплатно предоставена правна помощ и съдействие. Гаранцията по чл. 282, ал. 1, т. 1 ГПК обезпечава само изпълнението на предявените и уважените претенции на ищцата, но не и вземането за разноски, присъдени с въззивното решение, което не подлежи на предварително изпълнение в тази част, нито вземането за разноски за касационната инстанция, още повече – вземането на адвоката за присъденото му на основание чл. 38 ЗА възнаграждение за безплатно предоставена на ищцата правна помощ и съдействие. В този смисъл също са дадени разяснения в цитираното по-горе тълкувателно решение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,