Определение № 4196 от 08.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1286/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. вр. чл. 160 АПК.

Образувано е по частни жалби на В. Олдесемаят срещу 1) Определение № 1725/13.07.2023 г. по адм. дело № 1225/2021 г. на Административен съд – Пловдив, с което е прекратено производството по оспорването на Заповед № РД-651/19.10.2020 г. на кмета на Община Карлово за одобряване на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване частично за поземлен имот с идентификатор 36498.38.5 в местност „Сарачалия“ по КККР на гр. Карлово и 2) Определение № 2714/13.11.2023 г. по същото дело, с което първото определение е изменено в частта му за разноските и те са възложени в тежест на оспорващата.

Административният орган и останалите ответници не са изразили становище по жалбите.

I. Частната жалба против Определение № 1725/13.07.2023 г. е допустима и основателна.

1. а. С Определение № 6219/23.06.2022 г. по адм. дело № 5445/2022 г. на ВАС е отменено предходно определение от 22.11.2021 г. на АС – Пловдив, с което е прекратено производството по жалбата срещу Заповед № РД-651/19.10.2020 г. по съображения, че Олдесемаят не е заинтересована страна по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 5 ЗУТ, тъй като не се легитимира като собственик (съсобственик) на имота, предмет на разработката. Според ВАС извън правомощията на административния съд е да се произнася по въпроса за собствеността и по естеството на завещателното разпореждане, съдържащо се в представеното саморъчно завещание, както и дали завещателните разпореждания са произвели действие.

Касационната инстанция е приела, че оспорващата попада и в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ като съсобственик на непосредствено съседни имоти с идентификатори 36498.38.3 и 36498.38.4.

б. При произнасянето си с обжалваното сега определение първостепенният съд изрично е манифестирал, че ще преповтори съображенията си за недопустимост на производството в отменения съдебен акт от 22.11.2021 г., което се налагало поради новопредставено писмено доказателство – копие от искова молба на Олдесемаят да се признае за установено по отношение на две от заинтересованите страни по делото и неучастващо в него лице, че е собственик по силата на завещание на 1/12 идеални части от два поземлени имота (единият предмет на ПУП).

Заинтересоваността по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ съдът е отрекъл с позоваване (и то - некоректно) на допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза – ПИ 36498.38.3 и 36498.38.4 не били в обхвата на ПУП – ПРЗ, а контактни от север; с процедурата по промяна на предназначението на ПИ 36498.38.5 не се създавал ограничителен режим и сервитути.

2. Съдебният акт на ВАС по адм. дело № 5445/2022 г. е окончателен, дадените с него указания са задължителни за по-долния съд – вж. ненуждаещото се от допълнителна интерпретация правило на чл. 235, ал. 2 АПК, а обжалваното определение е постановено в противоречие с тях.

а. Обвързващата сила на указанията на касационната инстанция може да бъде допустимо преодоляна само при настъпването на нов юридически факт, който да промени действителното положение, съществувало към момента на отменителното определение, или наличието на отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, различна от правния интерес – чл. 159, т. 4 АПК.

Не представлява такъв факт предявяването на искова молба от оспорващата. Съдът неправилно е изходил от предположението, че завеждането на иск е приравнимо на недоказаност на правата върху имота. Предявяването на иска с нищо не променя положението, въз основа на което са дадени указанията на ВАС – с него се заявява изрично възникналия спор за собственост. Единствено значим би бил фактът на отричане на правото на собственост на Олдесемаят с влязло в сила установително решение на гражданския съд, каквито данни по делото не са налице.

б. При преценката на легитимацията по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ съдът на практика е признал и трите предпоставки, които я пораждат – качеството на двата имота на съседни, правата на оспорващата върху тях и промяната на предназначението на имота, предмет на плана. Затова разсъжденията на съда в очертаните по-горе насоки, мотивиращи недопустимостта на жалбата на посоченото основание, са вътрешно противоречиви и необосновани. Всъщност от утвърдителния отговор за съществуването на релевантните предпоставки за правото на жалба съдът е стигнал до крайно заключение в обратния смисъл, позовавайки се на аргументи, относими към проверката за законосъобразност на заповедта, т.е. не е възприел критериите за дължимото разграничение между допустимост и основателност на жалбата против административния акт.

3. а. Неправилността на обжалваното определение предопределя отмяната му и връщането на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството при спазване на указанията на касационната инстанция, чиито характер беше еднозначно изяснен.

б. В случая на отмяна на определение АПК не предвижда възможност за връщане на делото за разглеждане от друг състав. В мотивите на съдебния акт обаче съдът е изложил и мотиви, свързани със съществото на спора, поради което остава открита възможността съдията да прецени налице ли е основание за отвод по чл. 22, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК.

II. Допустима и основателна по резултата си е и частната жалба срещу Определение № 2714/13.11.2023 г.

Отмяната на прекратителното определение обуславя само на това основание и съответна отмяна на съдебния акт по разноските, доколкото има за последица възстановяване на висящността на съдебното производство пред първата инстанция.

III. Присъждането на разноски в настоящото производство не е дължимо. Този въпрос ще бъде решен от първоинстанционния съд – вж. чл. 226, ал. 3 вр. чл. 236 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение