Решение № 2204 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8273/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Хасково, подадена чрез гл. юрк. Т. Запрянова, срещу Решение № 6409/08.07.2025 г. по административно дело № 1153/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменено Решение №1012-26-163-1 от 24.04.2025г. на директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]-2140-26-277 от 01.04.2025г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ-Хасково, и върната преписката на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне по подаденото от Ф. И. Ш., с [ЕГН] заявление с вх.2113-26-2384 от 06.12.2024г. в ТП на НОИ – Хасково, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението относно тълкуването и прилагането на закона. Правят се оплаквания за нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68, ал. 3 КСО, § 1, ал. 1, т. 3 и т. 12 от ДР на КСО, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Ф. И. Ш., чрез пълномощника си адв. В. Челебиев, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Хасково е отменил като незаконосъобразно Решение №1012-26-163-1 от 24.04.2025г. на директор на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]-2140-26-277 от 01.04.2025г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ-Хасково, с което на основание чл. чл. 68, ал. 1-3 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ф. И. Ш. с аргументи, че към момента на подаване на заявлението лицето не отговаря на условията по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма 15 години действителен осигурителен стаж. За да отмени издаденото от касационния жалбоподател решение и изпрати преписката на пенсионния орган, първостепенният съд е преценил, че органът неправилно е приел, че установеният осигурителен стаж на Ш. за периодите от 19.06.1973 г. до 19.06.1974 г., от 01.01.1977 г. до 14.05.1977 г. и от 14.03.1978 г. до 01.01.1979 г. или общо в размер на 02 г. и 02 м. като „неработеща майка“ не представлява действителен осигурителен стаж, във връзка с което са направили и погрешен извод, че не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки за отпускане на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, а именно липсата на изискуем действителен стаж от 15 години. Първоинстанционният съд е извел решаващ извод, че с незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, пенсионният орган е издал административен акт в нарушение на материалния закон – чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО във връзка с чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ и § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, както и приложимите към процесния период чл. 80 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите (отм.) и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.) Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, събрал е релевантните за спора доказателства и въз основа на прецизния им анализ и преценка е извел фактически констатации, които касационната инстанция възприема изцяло и не намира за необходимо да преповтаря. Спорът се концентрира само върху времето от 2 години и 2 месеца, през което лицето е ползвало отпуск по майчинство, който според административния орган не е действителен според смисъла, който влага § 1, т. 12 от ДР на КСО. От страна на пенсионния орган е прието, че в случая е налице осигурителен стаж за лицето, който обаче не е действителният осигурителен стаж, необходим за пенсиониране в хипотезата на чл. 68, ал. 3 КСО, а нормата на чл. 9 КСО има действие само занапред. Безспорно е, че към датата на подаване на заявлението Ф. И. Ш. е имала навършена възраст от [възраст], както и че през релевантния период е била в отпуск по майчинство. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на „ПО“. Пенсионните органи не са съобразили и действалите към онзи момент материалноправни норми, регулиращи свързаните с видовете отпуск по майчинство отношения - чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП/, съгласно който за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано в законоустановения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда, какъвто е и отпускът по майчинство. През процесния период относима е и уредба, регламентираща правата на „неработещите“ жени– майки, а именно ПМС № 61/28.12.1967 г. / действащо до 1984 г. / и Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на дете, която уредба е възпроизведена и в сега действащия чл. 9, ал. 7 от КСО. Съгласно последната цитирана разпоредба, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, пред което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Видно и от Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта /обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г./, в сила и по време на отпуските по майчинство на Ш., времето на бременност /45 дни преди раждането/, раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж, като размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Според нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Изложеното дава основание да се достигне до извод, че в областта на общественото осигуряване при майчинство законодателят не прави разлика между жените, които не работят, поради отглеждане на децата си и жените, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. В тази връзка приемайки, че и по отменения ЗП и по действащия КСО отпускът по майчинство се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, съответно за осигурителен стаж при пенсиониране, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че пенсионният орган незаконосъобразно е отказал да признае периода на отпуск по майчинство на Ф. Ш. за действителен осигурителен стаж, позовавайки се на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Обосновано и при прецизно тълкуване и прилагане на материалния закон, административният съд е преценил, че през разглежданите периоди от време от 19.06.1973 г. до 19.06.1974 г., от 01.01.1977 г. до 14.05.1977 г. и от 14.03.1978 г. до 01.01.1979 г. или общо в размер на 02 г. и 02 м., лицето е било в отпуск по майчинство, което време следва да му се признае при изчисляване на осигурителния стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО като действителен осигурителен стаж. С прибавянето му към осигурителния стаж, който вече е признат от пенсионния орган /ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково/ - 13 години, 08 месеца и 00 дни на Ф. Ш., се достига изискуемият минимум от 15 години действителен осигурителен стаж, необходим за възникване правото на лицето на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изхода на правния спор, искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение. При този изход на спора ответникът по касация има право на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 320 (триста и двадесет евро) – своевременно поискани и надлежно заплатени, видно от приложен към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция, настоящият състав на съда намира за неоснователно, тъй като то съответства на фактическа и правна сложност на спора и процесуалната активност на адвоката. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,