Решение № 7316 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12607/2012 г.

Решение № 7316 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12607/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Миланка Добромирова Артюнян с адрес: гр. Шумен, ул. "Рафаил Попов" № 20, ет. 5, ап. 17 /адрес за призоваване: гр. София, ул. "Стефан Малинов", бл. 1, ап. 27/, подадена чрез процесуалния й представител адв. Ценова, срещу решение № 2139/22.08.2012 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 1386/2012 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт /РА/ № 271103542 от 21.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ Шумен, потвърден с решение № 40/15.03.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че: 1. Съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките за прилагане на особения ред по чл. 122 от ДОПК; 2. Не е обсъдил доводите за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията; 3. Неправилно е определено началното салдо към 1.01.2006 г.; 4. Неправилно съдът е приел, че не са доказани предоставените заеми. Претендира се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Великова по съображения, изложени в писмен отговор. /В същия погрешно е посочено името на касаторката, но вярно е посочен номерът и датата на решението на АС - Варна и делото, по което е постановено/. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 271103542/21.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ Шумен, потвърден с решение № 40 от 15.03.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното лице е определено задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 12 140.89 лв. и лихва 6 960.28 лв. върху данъчна основа за облагане, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, с оглед констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Варненският административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу РА. По отношение на началното салдо за 2006 г. е приел, че са недоказани твърденията на жалбоподателката за това, че е разполагала с налични парични средства от работата й в Либия, както и за това, че са й били предоставени в заем 25 000 лв. през 2001 г. и 25 000 лв. през 2002 г. от Ивайло Златарев. С НА № 73 от 23.05.01 г. семейство Артюнян закупува апартамент в София, като към датата на сделката заплаща 17 000 лв. и поема задължение да изплати остатъка от 17 000 лв. чрез банков заем от "Българска пощенска банка" АД. Учредена е ипотека върху недвижимия имот, която е заличена през 2003 г., след продажбата му на 20.12.2002 г. Изложеното показва, че към м. май 2001 г. семейството разполага с налични 17 000 лв. Не са налице основания и за увеличаването на началното салдо с получените средства от продажбата на недвижимия имот с НА № 141 от 20.12.2002 г. за сумата от 20 929 лв. Според клаузите на предварителния договор, сумата от 7 500 щ. д., заплатена в брой, е следвало да бъде използвана за погасяване на задължението към "Българска пощенска банка" АД по договора за банков кредит от м. май 2001 г. Липсват доказателства за това, че разликата до пълния размер на цената на имота е съхранявана към 1.01.06 г. Недоказани са твърденията на жалбоподателката за получени заеми през 2006 г. от Димитър Иванов Златарев и от Христо Димитров Златарев. По делото е приложен РД № 1103543/20.10.2011 г. съставен в хода на ревизионно производство за установяване на задължения по ЗОДФЛ за 2006 г. на съпруга Гарабед Артюнян. Същият е дал различни от съпругата си обяснения за получени заеми - на 7.01.06 г. - 10 000 лв. от Димитър Николов Димитров и на 3.01.06 г. - 13 500 лв. от Евгени Желязков Генчев. Не следва да се кредитират свидетелските показания на свидетеля Димитър Иванов Златарев за предоставени заеми от него и от сина му. Не се кредитират и показанията на свидетеля Хачик Артюнян /син на жалбоподателката/ за предоставянето на сумата от 40 000 лв., тъй като липсват доказателства за това. В подадената от ревизираното лице декларация в хода на ревизионното производство в таблица 6 не са декларирани налични парични средства към 1.01.06 г., а в таблица 9 не са декларирани задължения към заемодателите Димитър Златарев и Христо Златарев, въпреки че съгласно договорите за заем сумите следва да бъдат върнати през 2016 г. Твърдението за получено дарение от сина на сумата от 40 000 лв. е направено едва във възражението срещу РД. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са доводите, навадени в касационната жалба, за допуснати в хода на ревизията съществени процесуални нарушения и за това, че не е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, при наличието на което данъчната основа за облагане се определя по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. По делото е приложен протокол № 1105939/21.04.2011 г., с който е приключила извършената от органите по приходите проверка за установяване на факти и обстоятелства, касаещи доходите и придобитото имущество от Миланка Добромирова Артюнян в периода 2005 г. - 2010 г. Видно от същия за 2006 г. е констатиран превес на разходите над приходите за семейството в размер на 106 181.87 лв. Именно при тази проверка е констатирано обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и законосъобразно възложената след това ревизия е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК. Не е налице само предполагаемо наличие на основанието, както се твърди в подадената до първоинстанционния съд жалба, нито несъобразяване на ревизиращите органи с дадените указания в становище на НАП - изх. № 24-00-1/8.01.09 г. Правилни и законосъобразни са изводите на съда, изложени в мотивите на обжалваното решение, по отношение на началното салдо към 1.01.06 г. Установено е, че жалбоподателката е работила в Либия в периода от 2 април 1991 г. до 6 април 1994 г. като акушерка, видно от представеното удостоверение от болница Ком, Либия /л. 326/. Самата тя обаче декларира, че сумите са изтеглени от банката през 1997 г. и след това са съхранявани в дома й. Липсват доказателства за това, че Ивайло Димитров Златарев е разполагал със сумата от 25 000 лв. към 3.01.01 г. и със същата сума към 5.01.02 г., които суми да е предоставил в заем на ревизираното лице. Искането за представяне на писмени обяснения и доказателства не е връчено на Златарев в хода на ревизията. Ревизиращите органи са установили, че през 1998 г. - 2002 г. същият е работил във фирма Сева Анимал Хелт България с осигурителен доход съответно за 1998 г. - до 59.65 лв.; за 1999 г. - до 96.40 лв.; за 2000 г. - до 116.61 лв.; за 2001 г. до 114.35 лв., а за 2002 г. - до 850 лв. Тези доходи, имайки предвид разходите за живот според статистиката на НСИ, не са достатъчни, за да бъдат предоставени сумите от по 25 000 лв. през 2001 г. и 2002 г. Както правилно е приел първоинстанционният съд, твърденията на жалбоподателката за наличието на средства от трудово възнаграждение от работа в чужбина и получени заеми към 1.01.06 г. не е доказано. Същото се опровергава от факта, че при покупката на жилището през м. май 2001 г. семейство Артюнян заплаща 17 000 лв., а остатъкът е заплатен чрез банков заем, обезпечен с ипотека върху същото. Противоречи на житейската логика обяснението на ревизираното лице, че е съхранявало вкъщи 23 626 швейцарски франка, 5192 д. м., 1293 лири стерлинги и 5680 щ. д., представляващи възнаграждение от работата в чужбина, но въпреки това взема заем от 25 000 лв. на 3.03.01 г. и при закупуването на жилището през м. май 2001 г. е в състояние да заплати само 17 000 лв., а за разликата до 34 000 лв. сключва договор за банков кредит, обезпечен с ипотека върху същото жилище. Фактът, че ипотеката е заличена през 2003 г. едва след като жилището е продадено и погасяването е извършено чрез част от получената продажна цена опровергава твърдението на жалбоподателката за получен заем в размер на 25 000 лв. през м. януари 2001 г., както и за налични дори към 2003 г. суми от трудови възнаграждения и заеми. С оглед на изложеното, правилно и законосъобразно твърдените суми от трудово възнаграждение и заеми, както и разликата от платената сума за погасяване на задължението към банката до получената продажна цена на имота през 2002 г. не са включени в началното салдо. Правилни са изводите на съда и по отношение на договорите за заем през 2006 г. и твърденията на жалбоподателката за получено дарение от сина й в размер на 40 000 лв. Липсват доказателства за това, че към 2.01.06 г. Димитър Златарев е разполагал със сумата от 10 000 лв. като налични, за да ги предостави в заем на Миланка Артюнян. От страна на Златарев е представено удостоверение, според което в периода 1990 г. - 1997 г. е бил преподавател в Мароко, но доказателства за размера на възнаграждението и за налични суми към м. януари 2006 г. не са представени. Според показанията на същия, дадени при разпита му като свидетел, неговият син Христо Златарев работи в чужбина от 10 години и при посещенията си в страната му е оставял парични суми. Самият Христо също е предоставил заем на Миланка Артюнян. Правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетеля, тъй като не са подкрепени от други доказателства и тъй като противоречат на дадените от съпруга на ревизираното лице обяснения и декларации за получените от семейството заеми през 2006 г. Не са доказани и твърденията на ревизираното лице, че част от сумите, платени през 2006 г., за придобиването на недвижими имоти, са предоставени от сина й. С оглед на изложеното, решението на Варненския административен съд, първо отделение като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,