Определение № 60 от 31.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 11/2020 г.

ВКСIII гражданско отделение31.01.2020 г.докладчик Жива Декова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение № 15709/26.06.2019 г. по ч.гр.д. № 2487/2019 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 45384/03.04.2019 г. за допълване на определение № 6146 от 12.03.2019 г. по делото в частта за разноските. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Н. И. И. против определение № 15709 от 26.06.2019 г. по ч.гр.д. № 2487/2019 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 45384/03.04.2019 г. за допълване на определение № 6146 от 12.03.2019 г. по делото в частта за разноските. Ответната страна по частната жалба "Софийска вода" АД не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, обаче е неоснователна. Производството по ч.гр.д. № 2487/2019 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по частни жалби, подадени от Н. К. В. и от адв. В. Т.. С жалбата адв. Т. е обжалвал определение № 295765/17.12.2017 г. по гр.д. № 45024/2015 г. по описа на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата му за присъждане на разноски поради прекратяване на делото за осъществената от него безплатна правна помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗАдв. в полза на Н. В.. С определение № 6146 от 12.03.2019 г. Софийският градски съд е отменил определение № 295765/17.12.2017 г. по гр.д. № 45024/2015 г. в частта, с която е оставена без уважение молбата по отношение на присъдените разноски за сумата от 388,08 лв. и е осъдил „Софийска вода“ АД да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗАдв. на адв. Т. сумата от 388,08 лв. – разноски за осъществено процесуално представителство по ч.гр. д. 45024/2015 г. на Софийски районен съд и е оставил без уважение частните жалби за разликата до сумата от 421,57 лв. С молба с вх. № 45384/03.04.2019 г. адв. И. е поискал допълване на определението с присъждане на разноски, включително за осъществената от него безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. в полза на адв. В. Т. в производството по ч.гр.д. № 2487/2019 г., тъй като частната жалба е частично уважена. Предмет на обжалване пред настоящата инстанция е определение № 15709 от 26.06.2019 г., с което Софийският градски съд е оставил без уважение молбата вх. № 45384/03.04.2019 г. на адв. И. да бъде осъдена „Софийска вода“ АД да заплати сумата от 15 лв., представляваща държавна такса, заплатена от частния жалбоподател – адв. Т. и сумата от 200 лв. – адвокатски хонорар на адв. И. по чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК. Софийски градски съд е приел, че разноски в производството по чл. 248 ГПК не се дължат. Посочил е също, че освен това представителството на адв. В. Т. в производството от адв. Н. И. представлявало нарушение на принципа на добросъвестност по чл. 3 ГПК. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. /така определение № 627/18.08.2014 г. по ч. гр. д. № 696/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.; определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г. на ВКС, ІІ г. о.; определение № 196/12.06.2015 г. по гр. д. № 9/2015 г. на ВКС, І г. о. и др./. Поради тази причина интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК. /така определение № 683 от 21.12.2015 Г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., на ВКС, ІІІ г. о./. Посочената практика на ВКС се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Цитирани разпоредби

8