Определение № 4614 от 07.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2015 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК. С решение от 09.02.2015 г. по гр. д. № 14606/2012 г. Софийски градски съд, след като е отменил частично решение от 20.08.2012 г. по гр. д. № 19904/2007 г. на СРС на основание чл. 208, ал. 1 ГПК отм. във вр. с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК е решил спора по същество като е признал за установено по отношение на Н. С. Д., че Столична община е собственик по разпореждане на закона - § 7 от ПЗР на ЗМСМА на недвижим имот съставляващ: партерния етаж с площ от 304 кв. м., състоящ се от десет стаи, коридори, чакалня, санитарен възел за мъже и жени, с отделен вход от към ул. Д., както и на първи партерен етаж с площ от 304 кв. м., състоящ се от девет стаи, коридор и санитарен възел за мъже и жени, съблекални, при съседи: от изток - [улица], от север – ул. Д., от запад – двор, и от юг – стълбище, заедно с избено помещение с площ от 175 кв. м. както и 260/1000 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, представляващо УПИ VІ-6 в кв. 308, местността „ГГЦ-Г-б-ІІ част” по плана на [населено място]. С решението е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от Н. Д. срещу Столична община иск за ревандикиране на описания по-горе имот. В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от ответника по иска Н. С. Д. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани материалноправни и процесуални въпроси, за които се твърди, че обосновават основанията по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационна проверка по тях. Поставеният въпрос в т. 5 от изложението е за това когато съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС допустимо ли е да се произнесе в диспозитива на решението с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, след като търсената защита налага да се произнесе само по осъдителната претенция. Върховният касационен съд като взе предвид, че поставеният въпрос е предмет на разглеждане по тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВС, намира, че това е основание по чл. 292 ГПК за спиране производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по него. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.