Определение № 43 от 16.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1708/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. В. Т. срещу Решение № 338 от 11.03.2020г. по гр.д. № 1393/2019г. на Пловдивски окръжен съд, в частта му имаща характер на определение, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател /ищец в процеса/ по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното въззивно решение от 24.01.2020г. в частта за разноските чрез присъждане на направените от него разноски в първоинстанционното производство. Твърди се в частната жалба, че определението е неправилно, очевидно незаконосъбразно, постановено е без излагане на мотиви, каквито е задължително да има. Ответникът по частната жалба Х. Х. П. я оспорва. Производство по частната жалба е присъединено към гр.д. № 1709/2020г. на настоящия състав, образувано по касационна жалба на Х. Х. П. срещу въззивното решение по спора, а именно решение № 110 от 24.01.2020г. по гр.д. № 1393/2019г. на Пловдивски окръжен съд. С него е отменено изцяло решение № 1305 от 05.04.2019г. по гр.д. № 14315/2017г. на Пловдивски районен съд, с което исковете по чл. 109 ЗС са били отхвърлени и е постановено уважаване на предявените от Г. В. Т. против Х. Х. П. искове по чл. 109 ЗС, като той е осъден да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца - собственик на първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда с идентификатор ****, построена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица] да упражнява собственическите си права, а именно като: а/ премахне застрояването в североизточната част на описания поземлен имот, върху площ от около шест кв.м., разположена по протежение на регулационната граница откъм [улица]между жилищните сгради на [улица] 51, осъществено чрез включване на описаната част от поземления имот в застроената площ на съществуващата в имота сграда, заснета с идентификатор **** /стар идентификатор ****/; б/ като премахне тръбна инсталация - водопровод и отвод на канална вода, преминаваща през едно от жилищните помещения на първия жилищен етаж на описаната по-горе жилищна сграда; в/ като премахне и тръбна инсталация, преминаваща външно по северната фасада на жилищната сграда. С въззивното решение Пловдивски окръжен съд е присъдил разноски на ищеца Г. Т. само за въззивното производство в размер на 730 лв. С молба от 04.02.2020г. ищецът е поискал отстраняване на очевидна фактическа грешка в съдебния акт, както и допълване на решението в частта за разноските с присъждане на сторените разноски пред първата инстанция. С решение №338 от 11.03.2020г., в частта му имаща характер на определение, Пловдивски окръжен съд е оставил без уважение молбата на Г. Т. по чл. 248 ГПК за допълване на решението от 24.01.2020г. досежно разноските. С постановеното от настоящия състав решение № 19 от 12.04.2021г. по гр.д. № 1709/2020г. е постановено частично обезсилване и отмяна на въззивното решение, като е променен изхода на спора по два от исковете /по единия е прекратено въззивното производство, поради влизането в сила на първоинстанционното решение за отхвърлянето му; по другия иск е постановено ново решение за отхвърлянето му/, а по третия иск делото е върнато за ново разглеждане. С оглед на този изход в полза на ответника Х. П. са присъдени разноски за три инстанции, касаещи два от трите иска, по които производството е приключило. По отношение на третия иск е постановено, че разноските ще бъдат присъдени в зависимост от изхода му при новото разглеждане. Предвид горните обстоятелства настоящият състав счита, че за ищеца Г. Т. е отпаднал интереса от обжалване на въззивното определение по чл. 248 ГПК, с което е отказано присъждане на разноски в негова полза за първоинстанционното производство. Причината за това е промененият изход на спора - въззивното решение е обезсилено, съотв. отменено и по трите иска. В резултат на касационното решение по два от исковете производството приключва с отхвърлянето им, при което ищецът няма право на разноски, а по третия иск разноските ще се определят при новото разглеждане според изхода му. А отмяната, респ. обезсилването на въззивното решение означава отмяна и на присъдените с него разноски, при което искането за изменението им е безпредметно. Поради това частната жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.