Определение № 2690 от 17.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2191/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от К. В. И. от гр. Благоевград срещу Определение № 344/22.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1847/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, поради и което е поискано да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира частната жалба за процесуално допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение състав на АС Благоевград е върнал на основание чл.130 от ГПК във вр.с чл.144 от АПК исковата молба на К. И. с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, подадена против ОД на МВР Благоевград и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е сезиран от К. И. с искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против ОД на МВР Благоевград за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1500.00 лв., изразяващи се в емоционални страдания и неудобства (нервно напрежение, засягане на честта и достойнството, укори от семейството и близките), причинени му вследствие на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) по чл. 174, ал. 3, предл. второ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), серия GA, № 659199 от 11.07.2022 г., издаден от К. И., мл. автоконтрольор от отдел „Пътна полиция“ при ОД на МВР Благоевград за нарушаване на чл.5, ал.3, т.1, предл.второ от ЗДвП На следващо място административният съд е обсъдил издадената на ищеца Заповед за прилагане на ПАМ. Съобразил е правния характер на същата – индивидуален административен акт по смисъла АПК, но е подчертал, че по делото липсват данни, а и не се твърди, тази Заповед да е обжалвана от ищеца, съответно да е отменена по съдебен ред, като незаконосъобразна. Отхвърлил е, като неоснователни доводите, че с резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство е отменено, както действието на АУАН, така и издадената Заповед за прилагане на ПАМ. Формирал е решаващия извод за недопустимост на съдебното производство поради липсата на отменени по надлежния ред незаконосъобразни административни актове. С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания съдебен акт. Административният съд е приел, че не е налице предпоставката за допустимост на исковата молба по чл. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразен акт на държавен орган при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.. Приел е, че АУАН не представлява административен акт по смисъла на АПК. Позовал се е на нормата на чл. 36 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Подчертал е, че съставянето на АУАН е правно действие, с което се образува административнонаказателното производство, като същият не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност и отмяна. Допълнил е, че контролът за законосъобразност на АУАН се осъществява при обжалването на издаденото след него наказателно постановление (НП). Отчел е доказателствата по делото, че административнонаказателното производство по съставения на ищеца АУАН серия GA, № 659199 от 11.07.2022 г. е прекратено от административнонаказващия орган с мотивирана резолюция на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 ЗАНН. Определението е правилно. Законосъобразни и съответни на установените факти по делото са изводите на първоинстанционния съд, че И. е подал недопустима искова молба, защото не е представил доказателства за отменен по съответния ред административен акт или акт, с който е приключило административно-наказателното производство, започнало с АУАН серия GA, № 659199 от 11.07.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно, искът за обезщетение би бил допустим: когато оспореният административен акт е вече отменен от горестоящия административен орган или от съда, пред който е оспорен – чл. 204, ал. 1 АПК; когато се иска обезщетяване за вреди, причинени от нищожен или оттеглен административен акт – чл. 204, ал. 3 АПК и когато се иска обезщетяване за вреди, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при упражняване на административната им дейност – чл. 204, ал. 4 АПК. В разглеждания случай не е налице и посочената хипотеза на чл.204, ал.3 от АПК, доколкото не е налице и отменен административен акт. АУАН, както вече бе изяснено, не представлява административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. В частната жалба, от страна на процесуалния представител на К. И. е изразено становище, че процесния АУАН, „макар да не представлява индивидуален административен акт, е издаден във връзка с образуване на производство с цел упражняване на санкционираща административна дейност“, поради което, както може да се изведе от съдържанието на частната жалба, е административна дейност, следователно са налице незаконосъобразни действия по съставянето на АУАН. Този извод е напълно необоснован и не намира опора в закона, доколкото разпоредбата на чл. 204, ал.4 от АПК визира фактически действия, а не правни. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея определение, като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение