Определение № 3093 от 14.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 37/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 вр. чл. 160 АПК.

Образувано е по частна жалба на областния управител на област с административен център Благоевград срещу Определение № 1904/31.10.2023 г. по адм. дело № 1008/2023 г. на Административен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Заповед № 993/14.06.2023 г. на главния архитект на Община Благоевград, одобряваща на основание чл. 150, чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 129, ал. 2 ЗУТ подробен устройствен план – изменение на плана за регулация за разделяне на УПИ I, кв. 184 по плана на Благоевград и образуване на два нови УПИ и план за застрояване на новообразуваните имоти, и производството по делото е прекратено.

В срока по чл. 232 АПК не е постъпило възражение.

Частната жалба е допустима и основателна.

1. Мотивите към съдебния акт, с които е отречена легитимацията за оспорване на областния управител, са неотносими към разпоредените със заповедта правни последици.

а. Съдът е констатирал, че поземлен имот с идентификатор 04279.621.146 – публична държавна собственост, е съседен на ПИ 04279.621.147, който е предмет на разработката. Изключването на ПИ 146 от обхвата на непосредствено засегнатите от предвижданията на ПУП имоти в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ е обосновано обаче с критериите относно интереса от обжалване на заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП, която е извън предмета на оспорване.

б. Двата вида заповеди – по чл. 135, ал. 3 ЗУТ и за одобряване на проекта за ПУП по чл. 134, ал. 2 ЗУТ, се издават на отделни етапи от административното производство и пораждат различни последици. Съответно и легитимацията за оспорването им не се основава на идентични предпоставки и този извод не се нуждае от допълнителна аргументация. Позоваването от първостепенния съд на съдебна практика на ВАС също е неотносимо, тъй като е в подкрепа на (не)допустимостта от обжалването на актове за разрешаване изработването на ПУП.

в. Противоречието в позицията на съда е довело до пълното отсъствие на мотиви по легитимацията в заявената хипотеза по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ (в частната жалба се твърди и право на ползване на държавата в ПИ 147, т.е. и интерес по чл. 131, ал. 2, т. 1), преценена спрямо оспорената заповед.

2. Нарушението е от процесуален характер и налага отмяната на прекратителното определение и връщането на делото на административния съд за изследване на правния интерес от оспорване според действителното съдържание на атакуваната заповед.

3. Съдът не е изяснил и въпроса коя е надлежната страна – жалбоподател по делото в контекста на носителя на правото на собственост върху ПИ 146 и правилото за представителство по пълномощие в случая по чл. 32, т. 4 вр. чл. 31, ал. 2 ГПК.

4. След извършена служебна проверка настоящата инстанция установи, че пред АС – Благоевград е висящо и адм. дело № 1075/2023 г., образувано по жалба на командира на Сухопътните войски срещу същата заповед за одобряване на ПУП и разрешението за строеж като части на комплексен проект за инвестиционна инициатива. При наличието на обективна връзка между делата е дължимо да се разгледа възможността за съединяването им в едно производство и издаването на общо решение по тях – чл. 213 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение