Определение № 9126 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9026/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Е. И. И., чрез пълномощника адв. М. Й. Герон, против Определение № 20836 от 17.06.2025 г. по адм. д. № 6270/ 2025 г. по описа на Административен съд - София-град, Второ отделение 82 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на Е. И. И. от гр. София срещу постановление № ОА23-8920-13/04.06.2025 г. на областния управител на област София и производството по делото е прекратено. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на оспорения съдебен акт. Оспорва се извода, че постановление №ОА23-8920-13/04.06.2025г. на областния управител на област София е с характер на покана за доброволно изпълнение. Твърди се, че жалбоподателката не е уведомявана за започнало производство спрямо нея за изземване на държавен имот. Не е предоставен 14 дневен срок за доброволно изпълнение в нарушение на чл. 277 ал.1, т.4 АПК. Прави се искане за отмяна на против Определение № 20836 от 17.06.2025 г. по адм. д. № 6270 по описа на Административен съд - СОФИЯ-град, Второ отделение 82 състав за 2025 година и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Областния управител на област София, в депозиран писмен отговор поддържа мотивирано становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.230 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалвания резултат, първостепенният съд е приел, че оспореното постановление има характер на акт по чл. 277 АПК, представлява покана за доброволно изпълнение и не засяга непосредствено правата и законните интереси на оспорващия, поради което не подлежи на оспорване по реда на раздел шести от глава седемнадесета на АПК; поканата не е действие на принудително изпълнение, а има за цел да уведоми и предупреди длъжника за съществуващо задължение като му даде последна възможност да го изпълни доброволно. Обжалваното определение е правилно досежно постановения резултат, при корекция на мотивите. Породеният между страните спор се концентрира върху това дали постановление № ОА23-8920-13/04.06.2025 г. на областния управител на област София има характер на акт, подлежащ на съдебно обжалване. С постановлението е разпоредено да се изпълни влязъл в сила акт за изземване на имот- частна държавна собственост, издаден на осн.чл.80, ал.1 от Закона за държавната собственост - Заповед № ДС-20-3/26.03.2025г., изменена със Заповед №ДС-20-4/26.03.2025г. на Областния управител на област София, насрочена е дата и час за извършване на принудително изпълнение, определен състав на комисия, която да приеме обратно държането на имота, да се състави протокол за извършените действия в хода на изпълнението, да се опише състоянието на имота и на движимите вещи намерени в него, ако има такива, да се остави имота на отговорно пазене. Установено е по делото, че И. е имала възможност да изпълни доброволно, но не го е направила в срока след връчване на Заповед № ДС-20-3/26.03.2025г., и Заповед №ДС-20-4/26.03.2025г. на Областния управител на област София, считано от 08.04.2025г., видно от приложената по делото разписка, включително и в допълнително дадения от административния орган срок за предаване на жилището, за който е надлежно уведомена. Ето защо и обжалваният акт няма характер на покана за доброволно изпълнение по чл.277, ал.1 АПК, както необосновано е приел административният съд. В разглеждания случай, при липса на доброволно изпълнение, за което И. е поканена преди издаването на обжалвания акт, е извършено насрочване на принудително такова. Независимо от горното, обаче, решаващият извод на АССГ за недопустимост на образуваното съдебно производство е правилен, доколкото насрочването на принудително изпълнение е само част от конкретно насроченото действие по принудителното изпълнение /опис/, поради което и не засяга само по себи си права и законни интереси на частната жалбоподателка. Предмет на самостоятелно обжалване, съгласно чл.294 АПК, би било самото принудително изпълнение. Обжалваното определение, като правилно досежно постановения резултат, следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,