Определение № 8304 от 23.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7187/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. Б. А., [ЛНЧ], гражданин на Тунис, роден на [дата]., чрез адв. Б. Кръстевич, САК, против Определение № 27100 от 06.07.2026 г., постановено по адм. д. № 7913/ 2026 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлено искането на лицето по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 96276 от 17.06.2026 г. на Директора на Дирекция „Миграция“ при МВР, с която на чужденеца е наложена принудителна административна мярка „отнемане на правото на продължително пребиваване на чужденец в Република България“ на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България. С частната жалба се настоява, че определението е неправилно, като се излагат подробни доводи за наличие на предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК. Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съображенията за това са следните: Производството по адм. д. № 7913/ 2026 г. на Административен съд – София град (АССГ) е образувано по жалба от М. Б. А., [ЛНЧ], гражданин на Тунис, роден на [дата]., чрез адв. Б. Кръстевич, САК, срещу Заповед № 96276 от 17.06.2026 г. на Директора на Дирекция „Миграция“ при МВР, с която на чужденеца е наложена принудителна административна мярка „отнемане на правото на продължително пребиваване на чужденец в Република България“ на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), като на основание чл. 60, ал. 1 от АПК в заповедта е включено разпореждане за допускане на предварителното ѝ изпълнение, което е обжалвано от адресата на акта на основание чл. 60, ал. 5 от АПК, като по тази жалба пред същия съд е било образувано адм. д. № 7912/ 2026 г. С Определение № 26685 от 02.07.2026 г., постановено по адм. д. № 7912/ 2026 г. по описа на Административен съд – София град, е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 96276 от 17.06.2026 г. на Директора на Дирекция „Миграция“ при МВР. Определението е обжалвано пред ВАС, като по жалбата е образувано адм. дело № 7062/ 2026 г., по което състав на Четвърто отделение на ВАС с Определение № 8270/ 22.07.2026 г. е отменил разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта. С подаване на жалбата, по която е образувано адм. дело № 7913/ 2026 г. на АССГ, жалбоподателят е отправил и особено искане на основание чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № 96276 от 17.06.2026 г. на Директора на Дирекция „Миграция“ при МВР. По това искане АССГ се е произнесъл с обжалваното пред настоящия състав определение, с което искането е прието за неоснователно и е отхвърлено. Обжалваното определение е недопустимо. Според чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. При тази законова регламентация, за да се произнесе съдът по реда на чл. 166, ал. 2 от АПК по същество на искането, е необходимо да е влязло в сила разпореждането, с което е допуснато предварителното изпълнение на административния акт. В случая това не е било така, защото разпореждането е било обжалвано в частното производство по адм. д. № 7912/ 2026 г. на АССГ, по което е налице произнасяне, а впоследствие е осъществен и инстанционен контрол на това произнасяне. На състава на АССГ, постановил процесното Определение № 27100/ 06.07.2026 г., е било известно обстоятелството, че по жалба срещу разпореждането за допускане на предварителното изпълнение е образувано адм. дело № 7912/ 2026 г. по описа на АССГ, като знанието за това изрично е отбелязано в обжалваното определение. Адресатът на акта, М. Б. А., неправилно е поискал спиране на допуснатото предварителното изпълнение на административния акт, без разпореждането за допускането му да е влязло в сила. От друга страна обаче, съдът по основната жалба е имал знанието за наличието на производство по чл. 60 от АПК, но въпреки това се е произнесъл по същество на искането за спиране по чл. 166 от АПК. Съставът на АССГ се е произнесъл по същество по жалба срещу разпореждане, което не е било влязло в сила. Към настоящия момент, както вече беше посочено, разпореждането е отменено с окончателно определение на ВАС. С оглед изложеното, Особеното искане, по което се е произнесъл съдът по адм. д. № 2713/ 2026 г., е било без предмет, тъй като не е имало влязло в сила разпореждане, с което да е допуснато предварително изпълнение на административния акт. Искането за спиране предварителното изпълнение на административния акт е било процесуално недопустимо и първоинстанционният съд е следвало да го остави без разглеждане, като прекрати производството по него. Като не е направил това, той е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено и вместо него да бъде постановено друго, с което искането да бъде оставено без разглеждане, а производството по него - прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,