Определение № 50008 от 04.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2731/2021 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба вх. № 51759 от 08.10.2025 г. от И. С. Р. и М. С. Р. чрез адв. Г. В.. В молбата са изложени съображения, че ВКС бил се е произнесъл с определение № 50 673 от 05.12.2022 г. по т.д. 2731/21 г., ВКС, II ТО, в частта за разноските досежно недопускане на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на „Евроинс“ АД. С молба от 12.12.2022 г. молителите били сезирали съда с искане на основание чл. 248 от ГПК да измени определението в частта за разноските. По тази молба нямало произнасяне. Моли съдът да се произнесе. С молба вх. № 509905 от 12.12.2022 г. И. и М. Р. чрез адв. Г. В. са поискали изменение на определението в частта за разноските, като посочват, че всяка от тях е направила по 2 400 лв. Считат, че следва да се измени определението от 05.12.2022 г. и да се присъдят на всяка от тях по още 1200 лв. Ответникът по молбата „Застрахователно дружество Евроинс“ АД чрез юрисконсулт М. В. С. оспорва искането за изменение на постановеното на 05.12.2022 г. определение, по реда на чл.288 от ГПК. Счита, че е подаден един отговор на касационната жалба и съгласно чл. 9, ал. 3 от НМРАВ се следва ¾ от възнаграждението по чл. 7. Това било взето предвид от съда. Освен това излага съображения, че следва да се остави неприложена всяка национална правна норма, която е в противоречие на норма от Правото на Европейския съюз, като съдът бил длъжен да съобрази разноските с правната и фактическа сложност на делото и определи същите, без да прилага минималните размери, предвидени в НМРАВ. Моли да се остави без уважение искането. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 50 673 от 05.12.2022 г. ВКС е допуснал до касационно обжалване решението на въззивния съд, в частта, с която са отхвърлени предявените искове на И. Р. и М. Р. за разликата над 33 178,74 лв до 46 406,64 лв за всяка от тях, представляващи застрахователни суми над платените им от застрахователя суми. В обжалваната от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД част относно присъдено обезщетение за забава за периода от 14.08.2016 г. до 14.08.2019 г. относно сумата от 10 101,06 лв, представляваща обезщетение за неизпълнение на главното парично задължение, заплатено в хода на производството застрахователно обезщетение от 33 178,74 лв, решението на въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване. В мотивите на определението е посочено, че решението на въззивния съд е обжалвано от застрахователя в частта относно присъдените по 10 101,16 лв, на основание чл. 86 от ЗЗД, представляващи обезщетение за забава върху платените по 33 178,74 лв. Присъдени са разноски съобразно изхода на делото, в частта относно присъденото обезщетение за забава, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищците в размер на 1200 лв. Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК М. Р. е сторила разноски от 1200 лв с ДДС, в частта относно подадения отговор на касационната жалба, подадена от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, както и И. Р. е сторила разноски от 1200 лв с ДДС, заплатено адвокатско възнаграждение. Искането за изменение на определението, постановено по реда на чл. 288 от ГПК, в частта с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното съдебно решение относно дължимите разноски по делото в тази част, е допустимо, подадено в предвидения в чл. 248 от ГПК, срок, както и с оглед на представения списък по чл. 80 от ГПК. С решение № 50011 от 07.09.2023 г. по настоящето дело, частично е отменено решението на въззивния съд относно сумата над 33 178,74 лв до 46 406,64 лв и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото след отмяна на решението на първоинстанционния съд частично са отхвърлени исковете на И. Р. и М. Р. за разликите над присъдените 33 178,74 лв до 46 406,64 лв., както и относно 4 027,16 лв, обезщетение за заплащане на парично задължение. Осъдени са И. и М. Р. да заплатят на застрахователя разноски за въззивното производство и за касационното производство общо 1200 лв. С определение № 902 от 20.09.2025 г. по т.д. 1743 /24 г. не е допуснато касационно обжалване на това решение. С оглед искането за изменение на определението, постановено по реда на чл. 288 от ГПК, определение № 50 673 от 05.12.2022 г. по т.д. 2731/21 г., ВКС, II ТО, в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд относно присъдените обезщетения за забава по 10 101,16 лв, настоящият съдебен състав намира, че при произнасянето си ВКС е съобразил направените разноски за подаване на отговор на касационната жалба на застрахователя от всеки от ответниците по нея, по 1200 лв, заплатено адвокатско възнаграждение. Липсват изрично изложени мотиви относно дължимото възнаграждение. Но съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото, в посочената част, предмет на произнасяне по реда на чл. 288 от ГПК, както и обстоятелството, че подаденият отговор на касационната жалба изхожда от двете лица, доводите които са изложени са еднакви и за двете лица, защитата е осъществена и за двете ответници. Това е мотивирало касационната инстанция да приеме, че не следва да присъжда възнаграждение за всяка от ответниците по касационната жалба в размер на по 1200 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Не са налице основания за изменение на определението. Отговорът, депозиран на основание чл. 287, ал. 1 от ГПК, изхожда от И. Р. и М. Р.. Двете са изложили едни и същи основания за недопускане на решението на въззивния съд до касационно обжалване в обжалваната част. Липсва правна и фактическа сложност на делото. Искането им за изменение на определението следва да се остави без уважение. Така мотивиран ВКС