Определение № 58 от 31.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 1310/2011 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл.43, т.1 НПК, след като с разпореждане от 15.03.2011 г. съдията - докладчик по нохд № 30108/2011 г. на Районния съд в[населено място] прекратил съдебното производство и постановил делото да се изпрати на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът изразява становище за основателност на искането за определяне на друг компетентен съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намира следното Делото било образувано в Районния съд в М., компетентен по правилата за местната подсъдност. Както е известно местната подсъдност черпи своите основания от принципа на непосредственост и се подчинява на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите и деловодните затруднения. Тя не е абсолютна и търпи коректив тогава, когато на тези изисквания може да се отговори единствено чрез промяна на подсъдността. Това са трите хипотези на чл. 43 от НПК, в полето на първата от които попада настоящия случай. Видно от данните по обвинителния акт подсъдимият и осем от общо тринадесетте свидетели се намират в З. в[населено място]. т.е. може да се приеме, че е реализирано законовото изискване много свидетели или обвиняеми да живеят в района на друг, еднакъв по степен съд. В конкретната ситуация това е Районният съд в[населено място], който следва да разгледа делото. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.43, т.1 от НПК