Решение № 75 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 812/2010 г.

Решение № 75 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 812/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор Ц., чрез процесуалния представител - адвокат Е. против въззивно решение № 131 от 23.03.2010 г. по в. гр. д. № 1194 по описа за 2009 г. на С. окръжен съд, с което е отменено решение № 144 от 16.11.2009 г. по гр. д. № 133 по описа за 2009 г. на Районен съд Пирдоп в частите му, с които ответника е осъден да заплати сумата от 3 059.80 лв., представляваща разлика между изплатените суми за храна по КТД и полагащите му се дневни пари по Наредбата за командировките в страната за периода 23.03.06 г. - 10.11.08 г., ведно с мораторната лихва до завеждане на иска в размер на 664.41 лв. и на законната лихва, считано от 23.03.09 г., и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен този иск като неоснователен, потвърдено е решение № 144 от 16.11.2009 г. по гр. д. № 133 по описа за 2009 г. на Районен съд Пирдоп в частите му, с които [фирма] е осъдено да заплати на Н. Д. К. следните суми: 10 081.38 лв. -неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд в работни дни за периода 23.03.06 г. - 10.11.08 г., ведно с мораторна лихва до завеждане на исковата молба от 2 188.85 лв., 164.22 лв. - неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд в празнични и почивни дни за периода 23.03.06 г. - 10.11.08 г., ведно с мораторна лихва до завеждане на исковата молба от 34.26 лв., ведно със законната лихва за забава върху посочените главници, считано от 23.03.2009 г. до окончателното й изплащане и са присъдени следващите се такси и разноски. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове. Претендира направените по делото разноски. С определение № 1057 от 29.10.2010 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по поставените два въпроса - 1. за предпоставките, на които следва да отговаря положения труд, за да се счете, че е налице хипотезата на ненормиран работен ден по смисъла на чл. 139а от КТ и разграничаването му от извънредния труд по чл. 143 от КТ и 2. за възможността на въззивния съд да се произнася по непредявено възражение, който въпрос се поставя във връзка с мотивите на съда, че колективните трудови договори, действали в предприятието през исковия период не са имали действия спрямо ищеца. В съдебно заседание касаторът се представлява от процесуален представител, който поддържа както изложените съображения, така и направеното искане в касационната жалба, като допълнително представя писмени бележки. Претендира направените разноски. Ответника не се явява и не изразява друго становище освен изложеното в писмения отговор. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Подадената касационната жалба срещу въззивния акт в частта, с която е потвърдено решението на РС, като е осъден ответника/сега касатор/ да заплати сумата от 164.22 лв. - неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд в празнични и почивни дни за периода 23.03.06 г. - 10.11.08 г., ведно с мораторна лихва до завеждане на исковата молба от 34.26 лв. е недопустима- на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК - предвид размера на обжалваемия интерес, който е под 1 000 лв. На това основание - в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство прекратено. По поставените въпроси, във връзка с които е допуснато касационно обжалване: За да се счете, че едно лице полага труд при ненормиран работен ден е необходимо да са налице две предпоставки. Първата е - заеманата от лицето длъжност да е включена в нарочния списък на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, който списък следва да е определен с нарочна писмена заповед на работодателя и втората е- на работника да е осигурено ползването на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ, с който да е компенсирана работата му над редовното работно време. Установяването на работа за съответните длъжности при ненормиран работен ден става от работодателя след проведени консултации с представители на синдикалните организации и с представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ. Задължението на конкретния работник или служител за работа при режим на ненормиран работен ден се поражда с включването на неговата длъжност в горепосочения списък и съществува докато тя се съдържа в списъка. Работното време, през което се полага труд при ненормиран работен ден е редовно работно време и трудът не се оформя и не се заплаща като извънреден труд. Правилата за работа на ненормиран работен ден важат само за работните дни. Работата през почивните и празничните дни е на общо основание извънреден труд /защото се полага извън установеното за длъжността редовно работно време/. Поради така дадения отговор на постановените въпроси - подадената касационна жалба е основателна: Ищецът /сега ответник по касация/ е работил във [фирма] [населено място] на длъжността "шофьор на лек автомобил", като му е било възложено да извършва превоз на директора "Човешки ресурси". Със свидетелски показания /св. И., Й. и С./ е установено, че около 7.30 ч. той е вземал съответния директор от [населено място], като обичайно го е превозвал до [населено място], а вечерта е приключвал обратния курс до около 19.00 ч. /понякога и по-късно/, когато е оставял автомобила на платен паркинг. По делото са представени около 200 пътни листи за периода 03.2006 г. - 11.2008 г., въз основа на които вещото лице, изготвило приетата по делото експертиза е определило и остойностило разликата между отработените часове и норматива часове при нормална продължителност на работното време. Въз основа на така даденото заключение и факта, че представените пътни листи не са оспорени от работодателя, въззивният съд е уважил предявените искове. Счел е, че последният не е доказал възражението си, че ищецът е работил на ненормиран работен ден. Този си извод е мотивирал с обстоятелството, че ответникът не е установил, че ищецът е бил член на синдикална организация, страна по КТД, или че се е присъединил към КТД, поради което КТД, действали в предприятието през процесния период не са имали действие спрямо ищеца и определящи за решаването на споровете му страните следва да бъдат трудовия договор на ищеца и допълнителните споразумения към него. Настоящият съдебен състав, съобразно дадения по-горе отговор на поставения въпрос, не споделя изводите на въззивен съд. Безспорно установените по делото факти, че длъжността на ищеца е била включена в списъка на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден /който списък е определен с нарочна писмена заповед на работодателя/ и че на него му е било осигурено ползването на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ /вж. заключението на приетата експертиза/ са достатъчни, за да се приеме за доказано възражението на работодателя, че ищецът е работил на ненормиран работен ден. На това основание - положения от него труд по време на работните дни от седмицата /без почивните и празничните дни/ не е извънреден и за него не му се дължи допълнително заплащане. В случая - дали ищецът е бил член на синдикална организация, страна по КТД, и дали се е присъединил към КТД - са ирелевантни за спора въпроси, тъй като не съществува подобно изискване за да се счете, че е полаган труд на ненормиран работен ден. Релевантното в случая е, че изискването на чл. 139а ал. 1 от КТ - работодателят да установи длъжностите, полагащи труд при ненормиран работен ден-след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ - е било изпълнено. Предявеният иск за присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид направеното искане, изхода от спора и на основание чл. 78 от ГПК - в полза на касатора се дължат направените по делото разноски, които са в общ размер на 2 892 лв. /от тях за държавна такса пред касационната инстанция - 736 лв., пред въззивната инстанция - 456 лв., за експертиза пред първата инстанция - 200 лв., за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция - 700 лв. и пред въззивната - 800 лв./. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение