Определение № 6839 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10229/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 159, т. 8 от АПК. Делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. А. М. с [ЛНЧ], против решение № 24853 от 21.07.2025 г., постановено по адм. дело № 5954/2025 г. по описа на Административен съд – София - град. След подаване на касационната жалба и образуване на настоящето дело, от касатора по касационното оспорване и първоначален жалбоподател И. А. М. са постъпили две молби до Върховен административен съд с вх. № 3243 от 03.02.2026 г. Първата молба е подадена чрез председателя на Държавна агенция за бежанците при МС /ДАБ/ и е с изх. № ПМУ-В-191 от 03.02.2026 г. по описа на ДАБ, подписана е о т лицето и от преводач. В нея той изявява желание да оттегли жалбата си до Върховен административен съд срещу решение № 24853 от 21.07.2025 г., като излага причини, че иска да се завърне в Сирия. Моли производството по адм. дело 10229/2025 г. по описа на ВАС да бъде прекратено. Втората молба е адресирана до председателя на ДАБ и е с рег. № УП5993 от 02.02.2026 г., подписана е от лицето и от преводача и съдържа изявлението му, че оттегля молба си за международна закрила, поради причини, че иска да се завърне в Сирия. Отказът от оспорване, съгласно изричната разпоредба на чл. 155, ал. 1, предложение второ от АПК, може да бъде извършено при всяко положение на делото, докато то е висящо, включително и в производството пред Върховния административен съд, като правните последици от отказа от първоначалната жалба настъпват, без да е необходимо съгласието на ответната страна. Вследствие на отказа от оспорване извършените по нея процесуални действия се заличават с обратна сила, включително следва да се обезсили решението, постановено от Административен съд – София - град. Оттеглянето на жалбата, респективно отказът от жалба е десезиране на съда, от разглеждане на правния спор. Това процесуално действие принадлежи на носителя на правото на жалба и при всяко положение на делото оспорващият може да го упражни. По правната си природа то е изявление на жалбоподателя, отправено до съответния компетентен орган, с което заявява, че се отказва окончателно от търсената пред него защита относно законосъобразността на обжалвания административен акт. В конкретния случай са налице предпоставките, предвидени в чл. 155, ал. 3 АПК - подадена е изрична писмена молба, в която е обективирано изричното волеизявление на И. А. М. за оттегляне на жалба срещу акта, с който акт му е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут и във връзка с обжалването на решението, постановено по адм. дело № 5954/2025 г. по описа на Административен съд – София - град, по която по жалба на същото лице е образувано адм. дело № 10229/2025 г. по описа на Върховен административен съд. Съдът приема, че жалбоподателят, по чиято жалба е образувано делото пред Административен съд – София - град има право да се разпорежда с подадената жалба, в качеството си на касатор по адм. дело № 10229/2025 г. по описа на Върховен административен съд, при спазване на законовото изискване за писмена форма за валидност, като е налице едностранно разпореждане с предмета на делото, което десезира съда от разглеждане на спора по същество, поради което делото следва да се счита прекратено на основание чл. 159, т. 8, предложение първо от АПК. В случая е налична и изрична молба отправена до решаващия административен орган с която И. А. М. оттегля молбата си за предоставяне на международна закрила. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗУБ производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се прекратява, когато чужденецът оттегли молбата си. Формата на процесуалните действия включва непосредствения способ на външно изразяване на изявлението. Оттеглянето на молба за започване на административно производство е едностранно процесуално действие, което се предприема спрямо административния орган и е с обратно действие на сезирането. В случая същата е оформена писмено, а обстоятелството, че е достигнала до административния орган е удостоверено официално с печат и поставен рег. № УП-5993 от 02.02.2026 г. При това положение и на основание субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 232, във вр. с чл. 233 от ГПК, решението, постановено по оттеглената жалба, следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. Водим от горното на основание чл. 232, във вр. с чл. 233 от ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК и във връзка с чл. 159, т. 8, във връзка с чл. 155, ал. 1 и чл. 228 АПК, Върховния административен съд в състав на пето отделение