Решение № 2303 от 27.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11777/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на инспектор „Контрол паркиране“ при „Център за градска мобилност“ ЕАД (ЦГМ), гр. София – А. Б. Л. срещу Решение № 33709 от 15.10.2025 г. по адм. д. № 6446/2025 г. на Административен съд София-град, с което е отменена принудителна административна мярка (ПАМ) „Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, приложена на 06.06.2025 г. по разпореждане на инспектор „Контрол паркиране“ при „Център за градска мобилност“ ЕАД, гр. София по отношение на лек автомобил, марка „Хюндай“ с рег. № [рег. номер]. В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 5, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са били налице, тъй като така паркиран автомобилът отнема видимост по отношение на участниците в движението, създава опасност за пешеходците, затваря пътен коридор, който е и лента за движение на пет линии на градския транспорт и създава пречки и опасност за другите участници в движението. По горните съображения иска отмяна на решението и произнасяне по същество, при което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – А. И. Г., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по приложен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е ПАМ „Преместване на паркирано пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, приложена на 06.06.2025 г. по разпореждане на инспектор „Контрол паркиране“ при „Център за градска мобилност“ ЕАД, гр. София по отношение на лек автомобил, марка „Хюндай“ с рег. № [рег. номер]. За да отмени приложената мярка, съдът е приел за доказано от фактическа страна, че на 06.06.2025 г. в интервала около 9:30 часа – 9:42 часа в град София, на [улица], процесното ППС е било паркирано на пътното платно, до кофи за боклук и непосредствено до кръстовището с [улица]. На посоченото място е извършена проверка от двама служители в „ЦГМ“ ЕАД на длъжност „шофьор платформа“ и „оператор открита платформа с повдигащо устройство“, при която е констатирано, че автомобилът е спрян до кръстовище. Въз основа на издадено устно разпореждане от инспектор „Контрол паркиране“ при „ЦГМ“ ЕАД, гр. София e наредено автомобилът да бъде преместен. Появата на лицето, управлявало автомобила, спряло изпълнението на мярката, като е изискано плащане на такса в размер на 29 лв., след заплащането на която принудителното преместване не e било осъществено. Анализирайки доказателствата по делото, съдът е установил, че автомобилът действително е паркиран в нарушение на правилата на ЗДвП, а именно на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, но е налице паркиране, а не престой. Приел е, че неправилното паркиране е основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност, но не е достатъчно условие за прилагане на ПАМ. Мотивиран е извод, че в случая не се установява на мястото да е имало знак, предупреждаващ за принудително преместване. Не може да се обоснове и извод, предвид ширината на улицата, че автомобилът създава опасност за движението или е направил невъзможно преминаването на другите участници в движението. По изложените съображения е прието, че ПАМ е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата не е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което е отменена. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП предвижда три отделни хипотези за прилагане на принудителната административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство“ без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В първата хипотеза попадат случаите на паркиране в нарушение на правилата за движение и на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на ППС. Във втората попадат случаите, когато се създава опасност за другите участници в движението, а в третата подадат случаите, когато е невъзможно преминаване на другите участници в движението. Всяка от изброените хипотези представлява самостоятелно основание за прилагане на ПАМ. От доказателствата по делото се установява, че автомобилът е бил паркиран в дясна лента за движение на [улица] посока бул. [улица] непосредствено преди кръстовището с ул. [улица], като по този начин създава опасност за другите участници в движението - начинът на паркиране на автомобила ограничава видимостта към пешеходната пътека, разположена непосредствено след кръстовището, а също така създава опасност при извършването на маневра завой надясно към ул. [улица]. Следователно е доказано изпълнението на втората хипотеза на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП. По изложените съображения решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да бъде решен по същество като съдът отхвърли жалбата срещу административния акт. При този изход на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени за двете инстанции разноски в общ размер на 1 058,37 евро, от които: 35,79 евро държавна такса и 511,29 евро адвокатско възнаграждение за касационната инстанция и 511,29 евро адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение