Решение № 597 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1659/2009 г.

Решение № 597 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1659/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от П. Г. П. чрез пълномощник адв. Искра Ж. от АК - Добрич против решение от 17.06.09 г. по в. гр. дело № 377/09 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено решение № 50 от 23.03.2009 г., постановено по гр. дело № 1949/08 г. на Добричкия районен съд и са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, предявени от Б. Л. Л. С определение № 152 от 4.02.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса относно тълкуване на понятието щатно разписание в училищата предвид специфичната нормативна уредба на този вид обществени отношения. Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 КТ. Моли да бъде отменено и исковете - отхвърлени. Ответникът по касационната жалба Б. Л. моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: За да уважи обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ въззивният съд е приел незаконност на уволнението, извършено със заповед № РД-III-17/5.08.08 г. на директора на ответното училище на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращение в щата, тъй като промяната в щатната структура на гимназията /списък-образец № 1 за учебната 2008/2009 г./ е извършена едва на 23.09.08 г. докато трудовото правоотношение е прекратено с атакуваната заповед на 5.08.08 г., към който момент не е било налице съкращаване в щата. Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос е относно правилното приложение на правната норма на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, което в случая изисква тълкуване на понятието щатно разписание в училищата предвид специфичната нормативна уредба на този вид обществени отношения. На този въпрос е отговорено с решение № 416 от 12.07.10 г. по гр. дело № 531/09 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него е прието, че по силата чл. 12, ал. 1 и ал. 4 и на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3/08 г. на МОН, аналогични на уредбата в Наредба № 5 от 14.05.2002 г. на МОН, числеността на персонала в училищата се определя от директора им, след съгласуване с началника на инспектората на образованието, както по отношение на щата за всяка нова учебна година, така и когато се налагат промени в хода на учебната дейност през годината, т. е. привеждането на числеността на персонала с утвърдения от директора на училището щат може да бъде извършвано след съгласуване на щатното разписание с началника на инспектората по образование. Наредба № 5 от 14.05.2002 г. на министъра на образованието и науката, както и отменящата я Наредба № 3 от 2008 г. са издадени на основание чл. 42, ал. 3 от Закона за народната просвета, съгласно който текст след утвърждаване на средствата по чл. 41 от закона, Министерството на образованието, младежта и науката отделя бюджетните средства за капиталовложения, за субсидиране на научни изследвания в областта на образованието и за квалификация на учителите и директорите. Съгласно чл. 41 ЗНП средствата за издръжка и развитие на просветата се определят с държавния бюджет, приет от Н. събрание и с бюджетите на общините. Съгласно § 71, ал. 2, т. 4 от Закона за държавния бюджет за 2008 г. директорът на училището следва да съобразява нормите по Наредба № 5 от 2002 г. /действаща към приемането на Закона за бюджета/ при определяне на индивидуалните възнаграждения, преподавателската натовареност и броя на учениците в групи и паралелки, но съгласно § 71, ал. 2, т. 5 утвърждава сам щатното разписание на персонала, обезпечавайки прилагането на учебния план, без да е обвързан от задължение за съгласуването му с началника на инспектората по образование. Приетата на 18.02.08 г. Наредба № 3 на МОН, в частта й относно задължението по чл. 10, ал. 1 и чл. 12, ал. 4 за съгласуване на утвърденото от директора щатно разписание с началника на инспектората по образование е в противоречие с § 71 от Закона за държавния бюджет, поради което съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА следва да се прилага § 71, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния бюджет за 2008 г. - утвърденото от директора на училището щатно разписание на персонала дава основание за привеждането на числения състав в съответствие с щата; дава право са се сключват и прекратяват трудови договори в съответствие с щатното разписание, т. е. в правомощията на директора на училище е да определя самостоятелно числеността на персонала, обезпечавайки прилагането на учебния план и съобразно утвърдения бюджет на училището. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Формираните в решението изводи относно ограниченията на правомощията на директора на училището да определя самостоятелно числеността на персонала са неправилни. Предвид гореизложените мотиви по приложението на Наредба № 5 от 14.05.2002 г. на М. и чл. 12, ал. 1 от Наредба № 3 от 2008 г. и § 71 от ЗДБРБ за 2008 г. към деня на уволнението на ищеца, извършено със заповед № РД-III-17 от 5.08.08 г. е било налице валидно утвърденото щатно разписание по списък образец № 1 от 1.07.08 г. от директора на професионалната гимназия. Налага се изводът, че е налице приложеното основание за уволнение - съкращение в щата. Възприетият неправилен извод относно липсата на извършено валидно съкращение в щата не се е отразил на правилността на изводите на въззивния съд, че при прекратяване на трудовия договор не са нарушени разпоредбите на чл. 329 КТ и на чл. 333, ал. 4 КТ. От доказателствата по делото е установено, че работодателят е изпълнил задължението си да извърши подбор съгласно критериите на чл. 329 КТ, като при преценката на деловите и професионални качества и нивото на изпълнение на възложената работа ищецът е получил по-ниска оценка в сравнение с другия учител по физкултура и спорт. Правилно е прието, че ищецът не се ползва от синдикалната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. В решение № 522 от 24.06.2010 г. по гр. дело № 653/10 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че условието в колективен трудов договор за даване на становище от синдикалната организация /каквато е настоящата хипотеза/ не е равносилно на изискването за съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ. Предвид изложеното уволнението, атакувано в настоящото производство, е извършено законно и не подлежи на отмяна. Ето защо следва да бъдат отхвърлени исковете, предявени за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. При този изход на спора касаторът има право на разноските, направени пред всички инстанции в производството. Същите следва да бъде възложени в тежест на ответника по жалбата. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение