Определение № 2323 от 06.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1102/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от "Водоснабдяване и канализация Добрич" АД представлявано от изпълнителния директор Т. Гикински срещу определение № 541 от 16.12.2022 год. постановено по адм. д. № 748 от 2022 год. по описа на Административен съд Добрич. Навеждат се доводи за материална незаконосъобразност на съдебния акт. Прави се искане съдът да отмени обжалваното определение. Ответникът по частната жалба инспектор в отдел „Държавен здравен контрол“ при Дирекция „Обществено здраве“ в Регионална здравна инспекция Добрич изразява становище за неоснователност на същата. Счита изводите на съда, че обжалваното предписание не е индивидуален административен акт за правилни, тъй като със същото не се засягат права, свободи и законни интереси на дружеството. Счита, че не са налице и основания за прогласяване на нищожност на оспореното предписание. Прави искане съдът да остави в сила определението на Административен съд Добрич. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на шесто отделение при извършената служебна проверка относно допустимостта на частната жалба намира същата за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, против подлежащо на оспорване определение, което прегражда по-нататъшното развитие на производството и чието оспорване е изрично регламентирано в чл. 160 от АПК, неблагоприятно за жалбоподателя. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: От фактическа страна съобразно документите съдържащи се в преписката се установява, че на 26.10.2021 год. служители на РИОСВ Добрич извършили проверка по сигнал от 22.10.2021 год. относно замърсяване с отпадни води на [улица], [жк], гр.Добрич в условията на извънредна епидемична обстановка. При проверката установили изтичане на отпадни води с характерна миризма от канализационна шахта намираща се на [улица]между къщи с № [номер] и [номер]. Проверяващите приели, че това създава допълнителни предпоставки за образуване на биотоп, поява и разпространение на заразни заболявания и повишава потенциалния риск за живущите в района. В резултат на констатациите инспектор в отдел „Държавен здравен контрол“ издал задължително предписание по реда на чл.19, ал.2, т.6, чл.38, ал.1 и чл.63в във връзка с чл. 31 от Закона за здравето и чл.126, ал.1 от Закона за водите, като указал на "Водоснабдяване и канализация Добрич" АД да предприеме необходимите мерки за отстраняване на причините довели до постоянното изтичане на отпадни води от канализационната шахта намираща се [улица]между къщи с № [номер] и [номер], гр.Добрич, както и да се предприемат своевременно мерки за недопускане изтичане на отпадни води от канализационната мрежа. За да постанови обжалваното определение Административен съд Добрич е приел, че оспореното предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки от 27.10.2021 год., с който на частния жалбоподател "Водоснабдяване и канализация Добрич" АД са дадени предписания по реда на чл.19, ал.2, т.6, чл.38, ал.1 и чл.63в във връзка с чл. 31 от Закона за здравето и чл.126, ал.1 от Закона за водите не представлява принудителна административна мярка, тъй като е издадено на основание чл.38 от ЗЗ. Съгласно чл.44 от същия закон предписанието е задължително за адресата му, но не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Процесното предписание не представлява и индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като е произнасяне на административен орган в един неприключил административен процес. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата на "Водоснабдяване и канализация Добрич" АД е подадена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол, поради което на основание чл.159, т.1 от АПК е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. С оспореното пред Административен съд Добрич предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки от 27.10.2021 год. на дружеството-жалбоподател са дадени задължителни предписания по реда на чл.19, ал.2, т.6, чл.38, ал.1 и чл.63в във връзка с чл. 31 от Закона за здравето и чл.126, ал.1 от Закона за водите, а именно да се предприемат необходимите мерки за отстраняване на причините довели до постоянното изтичане на отпадни води от канализационната шахта намираща се [улица]между къщи с [номер] и [номер], гр.Добрич и да се предприемат своевременно мерки за недопускане изтичане на отпадни води от канализационната мрежа. Приложимата уредба в случая са нормите на Закона за здравето и чл. 21 от Административнопроцесуалния кодекс. Оспореното предписание не притежава белезите на индивидуален административен акт. Даването на процесните предписания е в изпълнение на правомощията на органите на РЗИ по осъществяването на държавен здравен контрол предвидени в чл. 19, ал. 2, т. 6 от 33. Освен предписването на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки държавните здравни инспектори могат да правят предложения за налагане на принудителни административни мерки - чл. 19, ал. 2, т. 13 от ЗЗ. Тези мерки съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗЗ се налагат със заповед на директорите на регионалните здравни инспекции. Такава заповед не е издадена. В разглеждания случай предписанието макар да има задължителен характер за адресата си /арг. от чл. 44 от ЗЗ/ не съставлява принудителна административна мярка и същото не подлежи на съдебен контрол. То е издадено от проверяващия орган при изпълнение на контролните функции и задачите за спазване на хигиенните изисквания възложени му с нормата на чл. 19, ал. 2, т. 6 от ЗЗ. С оглед на така установената от закона компетентност на административните органи в РЗИ предписанията по чл. 38, ал. 1 от ЗЗ не могат да бъдат приравнени на принудителна административна мярка. Едва неизпълнението на предписанията би довело до налагане и то от друг орган на принудителна административна мярка съгласно чл. 38, ал. 2 и 3 от ЗЗ. Законосъобразността на предписанията ще бъде подложена на инцидентен съдебен контрол в производството по оспорване на наложена принудителна административна мярка. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд отразена в определение № 3789 от 19.04.2022 год. по адм.д. № 2946/2022 год. на ВАС, определение № 4333 от 09.05.2022 год. по адм.д. № 3702/2022 год. на ВАС, определение № 5419 от 13.05.2015 год. на ВАС по адм. д. № 5046/2015 г., VI о., определение № 6199 от 10.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5417/2014 г., VI о., определение № 4102 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2880/2013 г., определение № 9630 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7595/2012 г., VI о., определение № 641 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16045/2010 г., V о., определение № 11186 от 14.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 10765/2007 г., V о., определение № 10719 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10940/2015 г., VI о. и др. Съгласно чл. 159, т. 1 от АПК жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство - то се прекратява, когато актът не подлежи на обжалване. Жалбата подадена против неподлежащ на оспорване акт е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Като я оставил без разглеждане на това основание Административен Добрич е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл.първо във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение