Решение № 1708 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7624/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. В. Б., подадена чрез адв.Н. Вълков срещу Решение № 15590 от 08.05.2025г., постановено по адм. дело № 2355/2025г. по описа на Административен съд- София град с доводи за наличието на касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на съдебния акт и да бъде постановен нов по същество, с който да се отмени изричен отказ за издаване на удостоверителен документ от Българската агенция за инвестиции /БАИ/, необходим за получаване на българско гражданство, обективиран в писмо изх.№ БАИ-ФЛ-2/12.02.2025г. на изпълнителния директор на БАИ. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът- Изпълнителен директор на БАИ в писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгл. разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на И. В. Б. срещу изричен отказ за издаване на удостоверителен документ от Българската агенция за инвестиции /БАИ/, необходим за получаване на българско гражданство, обективиран в писмо изх.№ БАИ-ФЛ-2/12.02.2025г. на изпълнителния директор на БАИ. Административният съд е приел за установено от фактическа страна следното: И. Б., която е гражданин на Руската федерация има издадено Разрешение за постоянно пребиваване в Република България № [номер], валидно до 20.04.2026г. Същата е направила инвестиции чрез покупка на 20.09.2018г. на държавни ценни книжа с ISIN XS1083844503 с падеж на 03.09.2024г. с номинал 447 000 евро, закупени за 1 008 189,64лв. и е подала искане с вх.№ БАИ-ФЛ-32/23.01.2025г. за издаване на удостоверителен документ за направените инвестиции на основание § 2в от Наредба № 1/19.02.1999г. за прилагане на Глава пета от Закона за българското гражданство. С писмо с изх.№ БАИ-ФЛ-2/12.02.2025г. на изпълнителния директор на БАИ е отказано издаването на такъв документ, като отказът е мотивиран с отмяната на разпоредбата на чл.12а от ЗБГ с изменението на закона, обн.ДВ, бр.26/01.04.2022г., съгласно която придобиването на българско гражданство по облекчен ред въз основа на направени инвестиции и конкретно в държавни ценни книжа, е изрично изключено като възможност. Съдът е приел, че жалбата е допустима като подадена в срок, от лице с правен интерес и срещу годен за оспорване акт, какъвто съгл.чл.21, ал.3 от АПК е волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. По същество, решаващият състав е отхвърлил жалбата като неоснователна, като е изложил мотиви, че така постановеният отказ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е правилно. Производството по придобиване на българско гражданство е регламентирано в глава пета от закона, а съгласно § 7, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби към него за прилагането на глава пета министърът на правосъдието издава наредба. В съответствие с посочената делегация министърът на правосъдието е приел Наредба № 1 от 19 февруари 1999г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство, обн. ДВ, бр.19 от 2 март 1999г. Съгласно чл.4а, ал.1, т.1 от нея, лицата по чл.12а от закона представят удостоверение за направените вложения по чл.25, ал.1, т.6 и 7 от Закона за чужденците в Република България, издадено от Българската агенция за инвестиции по реда на чл.39, ал.6 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България. Издаването на исканото удостоверение представлява извършване на административна услуга по см. на § 1, т.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията. Не е спорно, че И. В. Б. като гражданин на друга държава, с издадено разрешение за постоянно пребиваване в страната има право да поиска придобиване на българско гражданство като докаже наличието на предпоставките по чл.12, ал.1 ЗБГ. Придобиването на българско гражданство по облекчен ред въз основа на направени инвестиции и конкретно в държавни ценни книжа, е изрично изключено като възможност с отмяната на разпоредбата на чл.12а ЗБГ с изменението на закона, обн.ДВ, бр.26/01.04.2022г. Изрично в § 7 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство е предвидено, че неприключените до влизането в сила на този закон производства по отменените чл.12а и 14а се прекратяват. Действително, разпоредбата на чл.4а от Наредба № 1/1999г. не е актуализирана и приведена в съответствие със ЗБГ, но това не означава, че придобиването на българско гражданство въз основа на направени инвестиции не е отпаднало като правна възможност, защото при противоречие на норми от подзаконов акт на норми от нормативен акт от по-висока степен се прилагат разпоредбите на последния – чл.15, ал.3 ЗНА. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че следва да се приложи разпоредбата на § 14 ПЗР ЗИДЗБГ, обн.ДВ, бр.21/2021г., съгласно която лице, което до влизането в сила на този закон е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл.25, ал.1, т.6 и 7 от Закона за чужденците в Република България в съответствие с действащите към момента на вложението разпоредби на закона, има право да подаде молба за придобиване на българско гражданство, ако отговаря на условията по чл.12, ал.1, т.1,2,3 и 4 и при условие, че направеното от него вложение е било поддържано за период, не по-малък от 5 години. Цитираната разпоредбата регламентира заварените към изменението на закона случаи, но не създава възможност за придобиване на българско гражданство въз основа на направени инвестиции в държавни ценни книжа след отмяната на чл.12а ЗБГ с последващото изменение на закона. Като е приел, че Изпълнителният директор на БАИ законосъобразно, в съответствие с действащата нормативна уредба е отказал издаването на исканото удостоверение с цел използването му за придобиване на българско гражданство, административният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение